Медицински застраховки в USA: Още плюсове и минуси

Плюсове:

  • Възможност за избор – смяната на личен лекар или поликлиника, която е основният ви “доставчик” на медицински услуги, става учудващо лесно. Заявявате на стария доктор, че повече не искате да работите с него, избирате си нов лекар/поликлиника от списъка с лекари, участващи във вашата застраховка, уведомявате стария си доставчик да прехвърли цялата ви медицинска история и документация на новото място и почвате да ходите там. Мисля, че се изисква само един подпис на старото място, с който да удостоверите, че наистина вие сте този, който желае прехвърлянето на документацията, а на новото място трябва да попълните един формуляр с детайлите от застраховката си. На нас не ни се е случвало точно това, но преди години семейният ни лекар напусна поликлиниката, в която работеше в самото начало след като се роди Ник – точно тогава си го харесахме за семеен лекар – и отвори отделен офис с някои свои колеги, та ние го последвахме там и сме много доволни от избора си.

    Няколко пъти ми се е налагало да търся услугите на доктори-специалисти и това също става лесно – поглеждам в застраховката си дали първо се изисква мнението на личния лекар (referral), след това пак прибягвам до помощта на справочника с лекари, които приемат моята застраховка като in-network (справочникът обикновено е достъпен от уеб-сайта на застрахователя – с опции за търсене на лекари – а застрахователната компания изпраща и хартиено копие по пощата всяка година), следва посещение в офиса на съответния лекар и ако ми хареса, се връщам на същото място ако ми трябва преглед или нещо друго при същия специалист.

  • Принуда за развитие – поради лесния избор и евентуална смяна на доктор (което пък значи по-малко приходи от мен като пациент за съответната клиника или докторски офис), лекарите са “принудени” постоянно да се дообразоват, развиват познанията си и вземат допълнителни изпити и сертификати, така че да са на гребена на вълната и да не остават без клиенти. Последния път, в който ходихме на преглед, ми направи впечатление, че на вратата, през която клиентите влизат от чакалнята в помещенията за медицинско обслужване, имаше окачен един лист, в който се съобщаваше, че един от лекарите в офиса издържат изпит за сертификат от някакъв допълнителен борд…

    Виждал съм и обратното – какви резултати донася липсата на този лост. Преди известно време трябваше да отидем на медицински прегледи за зелената карта. Те обаче трябва да бъдат извършени от лекари от списъка на имиграционните власти – който за Buffalo Metro Area съдържа само четири имена. Избрахме да посетим лекаря, който е най-близо до мястото, където работя. Майко мила – не се бях чувствал по този начин много отдавна. Докторът не беше роден в Америка – не че се засягам от това, но почти не разбирах какво ни говори поради доста тежкия му акцент (а знам, че причината не е в мен, защото съм се разбирал с всички други лекари, с които съм се срещал), не ми хареса отношението му към нас (но то май е било правило, а не изключение, защото основната част от пациентите на този лекар най-вероятно са хора в подобно положение) и прочее такива дреболийки, които не оставиха особено добро впечатление и у двамата с Боряна. Като добавим и факта, че личният ми лекар полусекретно сведе до знанието ми факта, че обикновено тези лекари били хора, които не са били особено блестящи с постиженията си в професията, всичко си дойде на мястото – поне от моята гледна точка. В повечето случаи регулацията убива това желание за развитие, защото знаеш, че когато пациентите ти нямат избор, тъй или иначе ще дойдат при теб и няма смисъл да се напъваш.

  • Черно на бяло – детайлите за това кога какво се изплаща от застраховката ви и какво е ваша отговорност са описани черно на бяло в документацията, от която получавате копие когато изберете дадена медицинска застраховка. Не сте длъжен да знаете всичко, но е добре да ви е подръка ако някой започне да се опитва да ви отказва услуги или плащане – ако го пише в условията на застрахователната полица, трябва да се случи. Няма ги постановките с искане на допълнително заплащане или “дарение” на място в поликлиниката. Когато смених работодателя миналата година, се смени и застраховката – и в офиса дойде специалист от Човешки Ресурси, който ни изнесе обучение за това какви планове се предлагат, колко струват, какво е покрито и какво – не.

Минуси:

  • Цени – според мен доста от доставчиците на медицински услуги изкуствено завишават цените си. Това обаче се отразява главно на хората, които нямат медицинска застраховка… Бърз преглед на състоянието на акаунта ми за здравна застраховка разкри, че за един от кръвните тестове, които ни бяха нужни за гореспоменатия преглед, фирмата за лабораторни услуги е калкулирала дължимо плащане от общо $228, но с отстъпките, за които фирмата за здравно осигуряване е сключила с лабораторниците, сумата спада на $15.37!! Поне толкова застрахователната ми компания е изплатила като цена на кръвния тест. Цените за преглед при лекар също имат отстъпки, но не са от порядъка на 90%, което ми се струва много по-нормално.

    Цените на лекарските услуги просто не може да са много ниски – ако ситуацията е такава, държавата ще трябва да долива пари за покриване на разликите между реалната цена на услугата и понижената й социална цена. А държавата може да вземе пари само от всички нас – гражданите й – под формата на данъци. Аз лично нямам нищо против това, но имам доста наблюдения за това как държавата преразпределя пари, събрани по такъв начин, и предпочитанията ми са тя, държавата, да не се занимава много с такава дейност, защото липсата на прозрачност означава, че парите от здравните ни вноски може да отиват за луксозни коли и офиси на чиновниците, занимаващи се с преразпределянето, и после парите за здраве да не достигат. Съгласен съм, че отделни фондове за здравна застраховка не могат да постигнат бройката клиенти, която задължителното държавно здравно осигуряване може да натрупа сравнително лесно, но понеже тези фондове трябва да се конкурират с други подобни на тях, ефективността на преразпределянето на средствата и незаинтересоваността да се харчат пари от вноски за излишни придобивки за шепа хора са на по-горна позиция в списъка им от приоритети. А ако някой от нас желае да сподели печалбите (и/или евентуалните загуби на такъв фонд), може винаги да закупи от акциите му на фондовата борса.

  • Зависимост от работодателя – колкото повече работници има дадена фирма, толкова повече потенциални клиенти тя може да предложи на даден фонд за здравно осигуряване и толкова по-изгоден договор може да сключи с тях. От гледна точка на работника обаче фирмата може да му/й предложи няколко различни плана за здравна застраховка, обикновено само през една застрахователна компания. И ако личният лекар не влиза в списъка от лекари, работещи с тази застрахователна компания, човек ще трябва да си сменя лекаря – и въпреки че бюрократичната тежест на този процес е минимална, връзките лекар-пациент не са за пренебрегване… Работодателите обаче – поне успешните такива – знаят, че предоставянето на добро здравно осигуряване прави фирмата им по-привлекателна в очите на евентуални бъдещи работници, и се стараят да осигурят по-добри условия за здравно застраховане (естествено – на по-ниски цени).
  • Много ниско качество на медицинските грижи при пациенти с медицинска застраховка, спонсорирана от държавата – с две думи, “Пари няма, действайте”. Ситуацията ни е достатъчно позната, че да трябва да я обсъждам допълнително…

А личното ми мнение за Майкъл Мур е че човекът е добър режисьор-постановчик, но обикновено представя предимно примери, които много дебело подчертават неговата теза. Бях написал, че е документалист, но като се позамислих, филмите му излизат поне от моето определение за документалност – което предполага излагане и на двете (или повече) противоположни тези, подкрепени с еднакви по тежест и качество доказателства, което да остави решението на зрителя. Но вместо това той силно наклонява везните на представяните “документи” към собствената си теза и оставя зрителя да си вика “Ех, всичко е така, както го казва режисьорът”. И аз лично не приемам всичко, което намира място във филмите му, за чиста монета. Да, има всякакви случаи, но не мога да се съглася, че кубинската здравна система е 100% по-добра и по-качествена от американската – поне от тази американска система, с която аз съм си имал работа досега.

Както и за повечето други неща в САЩ, личният избор е нещо много важно за добрия живот. Обикновено работодателите предлагат няколко различни вида планове за здравна застраховка. При мен нещата седят така – планът, на който съм сега, ми струва малка (доста под 6%) сума от заплатата, и покрива цялото ни семейство. За всяко посещение при лекар или престой в болница трябва да доплатя по $15, а остатъкът от сумата се поема от застраховката. Викането на линейка и престоят в Спешно Отделение е $100, ако ме изпишат в случай на излишна тревога, или $0, ако ме оставят в болницата. Доплащанията за лекарства са $10 или $30, ако си спомням правилно – това зависи от вида на лекарството. Месечната вноска за втория план е по-ниска с $50, но застраховката поема 90% от цената на посещение/лечение/и т.н. (до определена сума на година, ама това е съвсем друга дискусия). Да, ако искам втората опция, ще си спестя $600 на година, но наистина ще ме е страх да се разболея и да ми трябва лечение в САЩ, защото може да ми се наложи да доплатя много повече от $600… (да не говоря, че има и планове с $0 месечна вноска, но с много високи първоначални плащания в случай на нужда от медицинска помощ). И точно за това съм избрал да си плащам малко повече, за да мога да съм по-спокоен. И може би точно поради тази причина не се оплаквам – взел съм решението си и сега си нося последствията от него без излишни приказки.

В заключение не искам да кажа, че системата със здравните застраховки в САЩ е перфектна. Но не е съвсем за изхвърляне – има си както плюсове, така и минуси. Но определено не мисля че е самп това, за което г-н Мур я представя. Ще си запиша да взема филма, когато се появи в кварталната видеотека, и ще го гледам – и може да споделя впечатленията си от него по-късно.

9 thoughts

  1. Какво става, ако ти дойдат на гости от България и имат/нямат застраховка “Помощ при пътуване” или “Живот”, но трябва да се оперират не дай си Боже?

  2. @stojanka: Ами става каквото и в други случаи, когато човек няма застраховка – болницата извършва операцията и пише сметка за няколко хиляди долара, която после трябва да се изплати. А ако имат застраховка, болницата се разправя със застрахователната компания, издала полицата, и си търси парите от тях.

  3. Абе наполедък публикуваха доста кофти данни за медицинското обслужване в УСА.
    Е ние сме май с най-лошото, обаче не очаквах за УСА такива данни.

  4. А, още нещо – филмът се появи в ТВОЯТА видеотека (ФТП-то).
    Good old piracy…..
    И аз ще го гледам днес, по принцип харесвам нещата на Маик-чо.

  5. Може ли да ме посъветвате, ако знаете или сте имали опит с Ваши познати, при туристическо пътуване от България за САЩ за 2 седмици, кой застраховател от БГ да се избере, става дума за акутни състояния, което покриват тези застраховки. Страхувам се че застрахователите/застраховките от България не се приемат и от дадена болница, не дай боже, може да ти откажат дори преглед (или е да е нещо от типа “pre-approved” както би казал Michael Moore- с други думи абсурдна ситуация от гледна точка на здравно, и най вече акутно състояние каквото може да ти се случи)

  6. @Lachezar: Никога не ми се е случвало да съм бил свидетел на случай, в който някой с двуседмична здравна застраховка, закупена в БГ, да е трябвало да ползва медицински услуги в САЩ. Доколкото знам, тези застраховки покриват всякакви процедури до определена цена (например 5000 евро). Така че нямам опитности кои от българските застрахователи са за предпочитане за този вид застраховка.
    Sorry…

  7. Допълвам макар и с забавяне темата и отговора на Владо. Доста разумно решение, в случая със медицинската застраховка за Америка, е да се купи самолетния билет в агенциите в БГ със кредитна карта (Мастъркард или Виза), което дава автоматично мед. застраховка с AIG (един от малкото познати като име застрахователи за нас в САЩ) до 100,000 щ.д. в периода на датите отиване и връщане (трябва да погледнете условията по картата, за картите от Първа Инвестиционна Банка важи). Естествено в България, полуграмотният и принципно незаинтересован и не “service” ориентиран персонал по агенциите или не знае и не е чувал за това, или няма интерес да те информира (както би очаквал от туристическо бюро), за да укрива официални доходи, което очевидно при плащане с кредитна карта по-трудно става, или за да ти продадат отделно някоя екзотична БГ полица.

  8. @Lachezar: Мерси за информацията. И аз знам, че някои кредитни карти предлагат подобен род застраховки, но никога не съм знаел, че има и такива медицински застраховки. Полезно е да се знае, обаче 😉 .
    А за агентите – нямам думи. Те си продават билети, събират пари и не винаги се стараят да предложат подобрени услуги на клиентите си 🙁 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *