За далечното плануване

Едно от нещата, които ми харесват много тук в USA, е възможността за плануване на бъдещето. Доста неща са определени, правилата за взаимодействията са записани и за нас остава само да плануваме (естествено с уговорката, че бъдещето е Божа работа и не винаги това, което сме планували ще се случи – но поне на мен ми е по-лесно да си правя планове, които в последствие да променям, отколкото да работя напълно на импровизация…). Сега се опитвам да планувам лятото – имаме да ходим на доста места с Бо, аз имам доста концерти, децата имат два месеца и половина ваканция и трябва да нагласим всичко така, че да е най-удобно.

И онзи ден като почнах да разглеждам детайли за една от идеите си за лятото, малко се втрещих – ако желаете да прекарате повече от един ден в туризъм/ходене по пътеките в Yosemite National Park, ви трябва разрешение да ползвате пътеката! Къмпингите, които са единственото разрешено място за спане в планината там, също са с резервации. А резервациите се правят към шест месеца преди датата на евентуалното ви пътешествие и според сайта на парка, често свършват в първите няколко часа на първия ден, в който може да се резервира. Така че подобни туристически пътешествия трябва да се плануват от 6 до 8 месеца предварително…

Разбирам защо се използва такава система – поне за мен е логично. Късогледите хора може да се възмущават против тези порядки и да правят нелепи сравнения с някои туристически пътеки в Източна Европа, например. Но тук ситуацията е съвсем друга – Yosemite Park се намира в Калифорния и е безкрайно популярно място за прекарване на дълъг уикенд или просто няколкодневна отпуска. И ако не се упражнява някакъв [макар и доста хлабав] контрол върху бройката хора, които ще се намират на някоя пътека в парка (въпреки че общата им дължина е около 800 мили!), преживяването няма да се нарича туризъм, а “посещение на манифестация”. Присъствието на толкова много хора оказва влияние и върху природата в парка – крака тъпчат тревата и растенията, животните и птиците свикват с човешкото присъствие и почват да разчитат на туристите да ги хранят, поточета и реки се замърсяват… Добре е да има някаква квота – и понеже този парк е избрал безплатната система, не виждам предпоставки за корупция. Просто отговорността за плануването на пътешествието се прехвърля главно към мен – “клиентът” – и не трябва да чакам някой някъде да решава по някакъв мъгляв начин кой може и кой не може. Системата за резервации е онлайн (има си списък, който показва кои пътеки са 100% пълни в кои дати) и всичко се вижда… Сайтът на парка казва и че 40% от разрешителните не се пускат онлайн, а се запазват до предишния ден, така че по-авантюристично настроените туристи могат да опитат шанса си на място – но без никакви гаранции, че ще успеят.

Добрата новина е, че не се изискват разрешения за туризъм за маршрути, които могат да бъдат изминати в рамките на един ден. Така че засега май ще се ориентирам към подобен вариант. А за по-дълъг маршрут ще мислим догодина – но ще трябва да си запиша в тефтера, че “наддаването” за резервации ще е през януари или февруари :-).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *