Българските университети – платени или не?

Настоящият запис е породен от две новини, които четох наскоро. Първата беше, че поради приемането на България в Европейската Общност разликата в цената на висшето образование между чужденци и българи ще трябва да се изчезне – точно както е в другите държави от съюза – и доста от университетите се оплакаха, че щели да загубят доста приходи от това. Втората новина е от вчера – че може би българската държава ще разреши на вузовете да определят таксите за платено обучение сами и те щели да скочат…

Безплатно или платено висше образование? Или пък да запазим и двете системи да съществуват заедно? Това според мен създава доста предпоставки за корупция – защото все някой ще трябва да решава кой се класира за “безплатно” висше образование и кой ще трябва да си плаща, а особено за специалностите, при които не може да се приложи обективно оценяване на кандидатстудентския изпит, границата е доста по-размита. Така че постепенно пазарът и държавата трябва да започнат да налагат един от двата модела.

Висшето образование в Европа е главно безплатно – университетите не събират такса за обучение, или ако я събират, тя се изразява в смешна сума – обикновено по няколкостотин евро на семестър. Но тъй като нищо на този свят не е безплатно, парите за образование идват от джобовете на всички работещи в момента – държавата им е наложила големи данъци и част от данъчните постъпления са определени за образование. Така че независимо дали ти искаш да вземеш висше образование и независимо от това дали мислиш, че детето ти ще иска да придобие такова, ти плащаш за него. Сумите са по-малки, защото задължението е разхвърляно върху повече хора, но удръжката е косвено задължителна.

Когато образованието е толкова достъпно за всеки, трябва да решим по какъв критерий трябва да изберем подходящите за него хора, защото е ясно, че не всеки може заслужено да придобие диплома. Вариантите за мен са два (говорим за undergraduate висше образование – най-вероятно бакалавърска степен):

  • Френски – няма ограничения за записване в първи курс. Домашните работи, изпитите и стресът през първата година обаче са направени умишлено много тежки, за да могат да послужат като натурално сито, след което да останат само сериозните студенти. Минусът е че приемът е раздут и е необходима издръжка за много първокурсници :-), съответно и много преподаватели, помагала, помещения, учебници и прочее.
  • Български – приемът в университетите е на базата на конкурсни изпити, комбинирани с успеха от гимназиалното образование. Това обаче е нож с две остриета – не гарантира, че най-заслужилите ученици ще се доберат до място в университет. Обикновено се получава, че студенти стават учениците с най-добра подготовка и умения за вземане на изпити. Известно е и че знанията от гимназията изобщо не стигат за приемните изпити, така че учениците и родителите им трябва да пръснат доста финанси за частни уроци и подготвителни курсове без изобщо да могат да плануват възвръщаемостта на тези инвестиции. От гледна точка на учителското съсловие обаче тази система е изключително доходоносна и за това не виждам как би се променила без сътресения през следващите няколко години.

Безплатното образование е по-ненатоварващо за поколението на двадесетгодишните – които могат да си поживеят някоя и друга година без строги финансови отговорности, но от друга страна му липсва обратната връзка. Когато средствата за висше образование се разпределят централно, на държавно равнище, отделните университети нямат силна финансова причина да се конкурират едни с други и да се развиват – тъй или иначе ще получат почти същото количество пари от държавата като онези другите колеги, в другия град, дето изобщо не си дават зор. Студентите също доста често предпочитат да играят карти по кафенетата вместо да ходят на лекции и да пишат протоколи – понеже не им излизат пари от джоба…

Висшето образование в САЩ е предимно платено. Няма кандидатстуденстки изпити. Вместо това се препоръчва на кандидатите да издържат някой от стандартизираните тестове (SAT, ACT или GRE например) и резултатите от тях служат като база за сравнение в някои ситуации – главно при определяне кой би получил стипендия от университета. Стипендиите са само един от начините за финансиране на нечие висше образование – съществуват нисколихвени студентски заеми с допълнителни облекчения (лихвата, платена през дадена година, се изважда от облагаемия доход по времето на попълване на декларация за ДОД), както и специални закони (като ню-йоркският план 529), които позволяват на родителите да трупат необлагаеми с ДОД долари в специална сметка, доходите в която нарасват с времето и от която ще се плащат университетските такси. Финансовите задължения приучават студентите на отговорност – в годините, които прекарах в UB, не виждах много колеги да се заседяват по кафенетата. Обикновено се задържахме в библиотеката, където си пишехме домашните всяка седмица… Доста от студентите започват работа докато са още в университета и така се подготвят за живота след взимането на дипломата.

Към която и система да се ориентира България, държавата трябва да организира правилата, да ги запише черно на бяло и да съблюдава за спазването им от всички. По друг начин не става… Може нещо да крета, но висше образование без правила и ясно финансиране обикновено не дава добри резултати. А аз поне се надявам, че качеството на българското висше образование може да се повиши в идните няколко години.

5 thoughts

  1. Хубаво си го написал, но щом ще се прави в България, няма шанс да проработи.

    В България нещата не се случват. Или ако се случат, се случват винаги за по-лошо.

    Факт, изграден от дълги наблюдения.

  2. Съгласен с Дончо на 100% – също от мнго дълги наблюдения

  3. Аз като се интерисувах от тоя план и ми се стори не чак толкова полезен. Ако таксите в колежите се увеличават колкото инфлацията и малко от горе и ако не ползваш айтемайзед дедакшън за данъците – тоя план много няма смисъл. И като сложиш и това, че е обвързан със колежите в щата – аз поне мисля, че има по-добри начини да спестиш пари за колеж на детето си :-).

  4. @Дончо, Сашо: Все искам да се надявам да стане, ама и моята досегашна статистика не е много обнадеждаваща 🙁 .
    @Делевски: Аз не искам да рекламирам този план – и според мен има по-добри начини да се осигуро колежа за децата. Най-малкото да ги стягаме отсега да учат, да имат висок успех и да вземат стипендия 😉 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *