6 години, 5 години…

Днес е интересен ден. Вчера се навършиха 6 години от деня на започването на първата ми работа в USA, а утре ще станат точно 5 години откакто работя за голяма фирма.

През лятото на 1999 завършвах първата си студентска година в USA. Ник щеше да се роди всеки момент и ни беше ясно, че няма да можем да си отидем до България. Стипендията ми от университета не покриваше лятната ваканция/семестър, така че трябваше да си търся работа. Почнах от университета, но единственото нещо, което можах да намеря, беше оценяване на домашни работи за един курс от лятния семестър на много кратка работна седмица и с крайно недостатъчно заплащане. Така че трябваше да си търся работа за лятото по специалността. По принцип нямах право да работя извън територията на университета без специално разрешение, но се порових за информация и научих за internships, както и за COOP програмите. Interns са стажанти, които работят за предварително определен период от време (обикновено три месеца), за да придобият практически опит, а и за да може наелата ги фирма да оцени потенциала им отблизо и да реши дали да ги наеме за постоянно. COOP програмата е почти същото нещо, но изпълнено чрез доста близко взаимодействие с университета. Започнах да си търся фирма, а същевременно задвижих процеса за издаване на разрешително за работа. Първото място, където ме извикаха на интервю, беше Vocal Technologies – търсеха си DSP инженер. Интервюто мина много добре – открихме общи интереси, оказа се, че ползват DSP чипове на Analog Devices, с които бях работил… Но ентусиазмът в очите на интервюиращите като че ли малко помръкна, когато им казах, че все още нямам разрешително за работа. Обещаха ми, че ще ми звъннат да ми кажат, но така и не го направиха.

Бях чул, че един от колегите в университета работи в една фирма с име Voice Technologies Group (VTG). Поразпитах го дали търсят хора за работа. Той ми каза, че търсят няколко стажанта за лятото и ми обеща да препрати резюмето ми. Писането на такъв документ все още не фигурираше в запаса ми от знания, та трябваше да прибегна до помощта на университетския офис за търсене на работа. След няколко дена ми се обадиха да ми кажат, че ме викат на интервю. Почнах развълнувано да се ровя в интернет да търся още акъл как да се държа и прочее. Разгледах и фирмения уеб сайт, като се опитах да се ориентирам с какво точно се занимава фирмата, но видях само термини, които не познавах – Computer-Telephony Integration, PBX, Phone Emulation. Не ми помогна особено много. В уречения ден и час се костюмирах отново и цъфнах в офиса им. Интервютата минаха доста леко и приятно – първо си говорих с една дама от “Човешки ресурси”, а после с трима инженери наведнъж… Всичките трима бяха силно любопитни и леко саркастични (но в последствие разбрах, че това си е норма на поведение във фирмата). Бих могъл да кажа, че съм се представил много добре – щото тези тримата (от които единият понастоящем е шеф на групата, в която работя) още ми цитират какви съм им ги говорил тогава, въпреки че аз вече не помня! И ура – обадиха ми се след няколко дена да ми съобщят, че ми предлагат тримесечен стаж във фирмата като асистент софтуерен инженер на заплата, която за тогава ми се виждаше огромна (е, беше към два пъти повече от университетската ми стипендия). Казаха ми и, че ще трябва да си изчакам официалното разрешение за работа, но и че и те ще изчакат с мен. Така че вместо на първи юни (както беше по план) трябваше да почна чак на 14-и…

Та оттогава съм там, макар че фирмата вече носи съвсем друго име (и www.vtg.com вече е сайт на съвсем друга фирма). Но повече за това – в утрешния пост.

3 thoughts

  1. Нашият CFO казва, че 40 hours/week is a job and 60 hours/week is a career…
    Разбирам те напълно – и при мен е така: нали трябва да касираме тия stock options…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *