“It’s the most wonderful time of the year”…

“Най-чудесното време на годината е”…

Това е стих от припева на една от много популярните коледни песнички тук в USA… Но наистина ли е най-чудесното време?

Ако можем да игнорираме всичката суматоха и шумотевица, която ни залива абсолютно отвсякъде през декември, това наистина е много добро време. Рождество Христово е един от голямите християнски празници и е радостно време за празнуване на рождения ден на Спасителя на света. Време и за семейно събиране и прекарване на Бъдни вечер пред огнището (ако го имате ;-)) в очакване на полунощ. Време и за почивка с изтичането на поредната година… Звучи добре, нали?

Да, но търговската индустрия продължава да обсебва този празник все повече и повече. Аз лично спрях да слушам радио някъде през средата на ноември, защото традиционните коледни мелодии обсебиха ефира още оттогава – прекъсвани от натрапчиви реклами и напомняния за това колко важно е да напазаруваме подаръците си от рано. Фирмите подемат кампании, предлагайки най-добрият коледен подарък – плазмен телевизор за $1,500, компютър за $800, XBox 360 за $600… Списъците с хора, на които следвало да се дава подарък за Рождество, почват да се удължават. Доста от хората слагат маската на загриженост на лицата си и тръгнаха да събират пари за благотворителност (не че това е лошо нещо, ама защо се юркаме да го правим само през декември и изхарчваме половината от очакваните дарения в подготовка и разходи за кампанията… поне на мен никога не ми е било ясно). Подаръкопазаруващите индивиди започватд а изнемогват под тежестта на ровене из стоки във всевъзможни магазини, стоене по опашки и пренасянето на десетина торбички от мола до колата (и после хайде пак обратно…). Хората без късмет, които работят в магазините, почват да работят повече часове, засипвани от въпросите и укорите на хилядите си клиенти. Снабдителите също удължават работното си време в опити да доставят всичко навреме. Лудницата е пълна! И ако решим да се хванем на това хоро и да правим като другите, времето не ни стига, нервите се опъват и накрая нищо не разбираме от празника и той си отхвърчава незабележимо, а ние се просваме на дивана пред телевизора с отекли крака и надут корем и изкарваме два-три дена в правене на нищо. Всичко това е много далеч от моята представа за празника Рождество Христово и затова се старая да седя възможно най-далеч от цялата тази обърквация и галимация. Да, ще зарадваме децата с някой и друг подарък, но не смятам да прекаляваме – нито с времето, прекарано в пазаруване, нито със списъци, дълги по 1 метър (в които включваме и подаръци за пощаджията си…), нито с количествата подаръци. И най-важното – ще отбележим същността на празника, а не всичкия съпътстващ го пълнеж.

Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.

(Евангелие от Лука, 2:10-11)

4 thoughts

  1. Подарък не, но поощтрение, ако сте доволни от работата на пощаджията ще е добре. Работата им е тежка – стават към 3 сутринта всеки ден, обикалят в тъмното и студа (е вярно че използват коли за разлика от мен, когато аз го правех) и са сами – няма с кой да си кажат две приказки. Бакшишът е много добър начин да им покажете, че им цените труда.

  2. @Камен: Абе то нашия пощальон даже го познаваме, защото се оказа, че е бащата на един от съучениците (и добри приятели) на Ник в училище. И си прав с думата ‘поощрение’… защото аз винаги се чудя защо би следвало да подарявам нещо на някого когато си върши работата, за която му/й плащат (а аз все случвам на работи, където ти плащат една заплата и няма бакшиши и подаръци ;-)).
    А ако почна така, ще трябва и шофьорите на UPS и FedEx, че през седмица доставят по нещо в къщи….

  3. 🙂 Хех, разбирам идеята ти. Прав си, че пощальона получава заплата за работата си, обаче това не е достатъчно. Както човек може да остане доволен или не от обслужването в ресторант, така и може да е доволен или не от пощальона си. Последното е в зависимост от разни неща, които може би много хора не осъзнават. Примерно аз имах клиенти, които очакваха вестника си в 4:30 часа сутринта, което изискваше допълнителни усилия от мен. Поставянето на вестника в пликче и на удобно за вземане място е друго нещо, което пощальона не е длъжен да прави.

    Въобще простото изпълняване на задълженията не винаги прави клиента щастлив. Всичко, което надхвъля задълженията и прави клиента да се чувства по-добре изисква поощтрение. Затова и съществува феномена “бакшиш”. Чрез него става тази така важна обратна връзка между клиента и служителя, каквато заплатата не може да осъществи.

    Всъщност осъзнавам, че това което в момента пиша е безсмислено, защото механизма за който става дума е саморегулиращ се. Ако не дадеш бакшиш, то услугата става по-некачествена и реагираш ако смяташ за нужно 🙂

  4. @Камен: Съгласен съм с теб, не отричам – но пак всичко си е въпрос на гледна точка както винаги 😉 Аз съм лесен клиент – приемам начина, по който пощальонът и неговите колеги си вършат работата, нямам допълнителни претенции (които наистина много утежняват ситуацията) и когато пощата е в кутията, всичко е тип-топ.
    Не ми е приятен обратният вариант, в който бакшишът е едва ли не задължителна добавка към сметката (а не обратна връзка за поощряване на добре свършена работа) и виждам нацупени физиономии, които си искат бакшиша без ни най-малко да са се напънали да го заслужат. Един приятел ми беше разказал преди доста време за неговия начин за поощрение – като иде на вечеря, оставя примерно $5-6-7 в банкноти по $1 на масата и казва на сервитьора “Това ти е бакшиша, който можеш да си заслужиш от мен. Но за всяко нещо, в което не се представиш добре, ще вадя от тези пари.”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *