Театрал

Снощи имахме постановка в църквата – пиеса за Рождество Христово. Доста се постарахме сцената да заприлича на истинска театрална такава. Имаше истински декори, първа и втора завеса, специално осветление. Аз участвах като отговорник по озвучаването на сцената – трябваше да се уверявам, че безжичните микрофони на двамата главни герои работят правилно, от време на време да позиционирам по един-два други микрофони на стойки на определени места на сцената и когато си свърша работата, да помагам на сценичните работници да местят декорите. Също и по време на сцената с войната управлявах скоростта на мигане на един строб-прожектор – много е неприятно човек да е точно до него, но се усетих и вечерта на представлението бях с тъмни очила (на тъмната сцена ;-)). Всички дейности се извършваха в периода между две сцени при спуснати завеси – и едва ни стигаше времето… Сцената на църквата не е замислена като чисто театрална, но се оправихме. Научих доста технически подробности за осъществяване на представление – как се отбелязват точните места на отделните детайли на сцената с разноцветно тиксо за всяка отделна сценка, как се синхронизира работата на десетина артисти и още толкова допълнителен сценичен персонал. Другата ми голяма отговорност беше комуникацията с контролната стая – да, имаме си радиостанции, но някак си не върви когато цялата зала е притихнала и светлините затъмнени, някъде иззад сцената да се чуе призрачен глас “Отваряйте завесите”, нали? Имам си един стар безжичен 802.11b рутер, за който се чудех за какво ли бих могъл да го използвам, но влезе в употреба точно за представлението – седя зад втора завеса с лаптопа и мога да чатя с колегите в контролната стая през NetMeeting. Добре че организирах тази система, защото когато лампите загазиха за началото на представлението, случайно дочух операторите на завесите да си казват “Чакаме първата песен да тръгне и тогава отваряме”, но явно горе си бяха казали “Чакаме завесата да се отвори и тогава пускаме първата песен и светлините” и ако нямаше как да кажа на тоноператора да пуска музиката, щеше да се получи зле още в самото начало. Но спасихме положението – добре е да има комуникация. Ето че намерих приложение и на този рутер 🙂

За жалост нямам никакви снимки от пиесата, защото постоянно бях отзад на сцената. Но представлението мина много добре. На децата много им хареса и после постоянно разпитваха за разни детайли, които им направили впечатление. Харесаха и машината на времето – беше накичена с разни въртящи се колела, разноцветни мигащи светлини, осветявахме я с УВ лампа, а точно отпред имаше и една стълба на Яков – два паралелни проводника, между които прескачат искрови пътечки (след като се захранят с 30,000 волта напрежение, разбира се ;-)). А поуката от цялата пиеса? Рождество Христово е рожденият ден на Христос, не лудория на тема подаръци, пазаруване, празнични нерви и всякакви други такива странични неща!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *