Chicago by night

Отдавна не бяхме идвали до Чикаго. Минахме лятото с Бо покрай него на път за Калифорния, но не спирахме в града, че нямаше време… Но сега имахме цял дълъг празничен уикенд и дойдохме на гости, че да се видим с всички приятели там, а и да видим малко града. След американското отпразнуване на Деня на Благодарността, вечерта в четвъртък отидохме да се разходим в downtown. Както ми беше известно и от преди, през уикенд или почивен ден паркирането на места с паркинг-автомати е безплатно – само трябва да си намерите свободно място и можете да си оставите колата там, но места се срещаха доста често.

Първо отидохме да видим елхата – бяха я направили и окичили, но за наша най-голяма изненада не беше осветена и я гледахме на тъмно. Може да е било рано – все още сме в ноември месец, може да не беше минало официалното откриване… така и не можахме да разберем, но тъмната елха си беше факт. На всичкото отгоре си бях забравил фото-статива в Buffalo и трябваше да снимам от ръка в тъмнината, а така не стават много добри снимки. Но можах да хвана Тони и Бо пред елхата:

Площадът с елхата е на няколко пресечки от Millenium Park, та отидохме да го видим и него на тъмно. Помня кога цялата тази площ беше заградена през 1999-а година – тогава копаеха парка и подготвяха откриването му за посрещането на новото хилядолетие… Но сега всичко е направено! И паркът не е като елхата – там поне е светло :-). Силуетите на небостъргачите, окъпани в светлина, се отразяват много добре във “Вратата към облаците”, или “Фасуленото зърно” – както е народното име на този монумент:

(В центъра на снимката се вижда фотографът, а малко вдясно Бо и Митко гледат снимки…)

Винаги когато сме посещавали downtown Chicago, съм изпитвал едно особено чувство… Този град си е различен от всички други, в които сме били – по свой собствен начин. Хем те заобикаля с високи сгради, хем не се чувстваш задушен или нищожен – градът е строен на широко. Тротоарите му не са пълни с пешеходци – както в Ню Йорк Сити, а и улиците му нямат трафика на Сан Франциско. Човек се чувства някак си по-спокойно… Надявам се следващото ни посещение да е на светло и да мога да направя повече снимки.

Бо пред любимия си небостъргач:

А тук сме при водоскоците – които обаче са сухи през зимата. От двете страни има по една висока колона, едната страна на която представлява видеостена – и на нея се прожектират човешки лица. Всяко от тях се задържа по няколко минути. Ние с Бо се снимахме с азиатката:

От парка тръгнахме надолу към езерото и стигнахме чак до Бъкингамския фонтан. Когато бяхме в Чикаго през лятото преди няколко години, фонтанът беше осветен, водоскоците работеха, а в парка около фонтана имаше някакъв панаир и навалицата беше огромна. Сега май го бяха затворили за зимата и всичко беше тъмно. Но успяхме да си направим много хубава разходка. “Ветровитият град” (прякорът на Чикаго е “Windy City”) се представи много добре този път – духаше си малко, но изобщо не беше студено и това ни позволи да изразходим някоя и друга калория, придобита от пуйката по-рано през деня :-). Много по-добре е човек да се разхожда между небостъргачи, отколкото да пухти в къщи пред телевизора!

13 thoughts

  1. Сори – това цялото до последната скоба е линк, незнам защо във Wikipedia са такива странни линковете :-). Владо, ако можеш оправи го.

  2. @Делевски: Оправено ;-). Причината за мизерията е символа _ , който май е някакъв служебен за WordPress и се интерпретира неправилно. Ама ASCII-кодът му е 5F и ако се заместят подчертите с ‘%5F’, всичко се оправя.

  3. А иначе моята лична версия за произхода на името (даже още не съм прочел горната статия от Уикипедия) е че е защото там винаги духа. Всеки път като сме ходили в Чикаго е било ветровито. Лятото е даже приятно, ама първия път през 1998-а бяхме там декември месец, беше си студено по принцип и с този леден вятър… брррр. Крили сме се като циганчета на завет във входа на обществената библиотека – аз за това имам спомени къде е тази сграда като търсехме елхата 😉 – и в магазина Marshall Fields.

  4. Това, че духа е по-скоро съвпадение или комбинация. Но според повечето хора тук е заради политиците, които били много корумпирани и често се карали, т.е. правили вятър с устите си :-).

  5. Mоже и да е заради политиците. Ама за това ще трябва ти да ме осветлиш – нали ти си местният 😉
    А те политиците навсякъде са си такива. То и в Ниагара Фолз управляващите от край време си били членове на мафията, според някои по-местни приятели тук…

  6. Много се радвам, че Ви е харесало, не само Чикаго, но и “пуйката” :-).
    Чувствайте се поканени по всяко време. Ще се радваме да се видим отново.
    Поздрави на всички.

  7. @Делевски: В петък стана ясно, че и на Сиатъл може да му викат “града на ветровете” :). Като гледам колко им е весело на колегите без електричество… уникално!

  8. @Дончо: То и на Владо му беше почти толкова весело само преди 2 месеца – в “града на снежните бури” :-).

  9. @Тони: Мерси за поканата, ама нали знаеш, че рано или късно пак ще дойдем ;-). Но ако не ме лъже паметта, сега би трябвало да е ваш ред, бих казал… Таман да пробвате СХ7-цата!

  10. @Дончо: Само не разбрах дали на твоите колеги им е весело или “весело”???
    @Делевски: Смей се ти, смей се. Дано не ви идва до главата подобна мизерия :-).

  11. Обожавам Чикаго… Много е красив… Много ми липсва, трябва пак да отида скоро! 🙂
    Поздрави от Индиана!

  12. @Данко: Ти поне си много по-близо до Чикаго отколкото сме ние 🙂 .
    Поздрави на Индиана.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *