Рожден ден – Елеа

Тази сутрин пак се надигнах рано. Почвам да се чудя защо толкова лесно се наспивам напоследък… Най-вероятно ще да е от това, че не трябва да се ходи на работа :-). Трябваше да ида до ЦКБ да видя дали ми е дошла дебитната карта. Отне ми петнайсетина минути пеша да стигна до ул. Бетовен, въпреки че главната продължава да губи старата си настилка с прогресивни темпове. Явно първо ще свалят всички стари плочки и после ще почнат да слагат нови. Аз бих организирал това упражнение по малко по-друг начин, ама никой не ме пита. Картата още я нямаше в банката. Жената се опита да ми каже да дойда в понеделник, ама аз я контрирах с факта, че тогава няма да ме има в страната… Седнах да пия едно кафе със Здравко и се върнах в къщи, че щяхме да празнуваме рождения ден на Елеа. Точно това беше един от поводите да се съберем всички в България точно по това време. Чудехме се дали да не се качим да празнуваме на Бойково, но безкрайно променливото време не беше много подходящо за такова упражнение. Останахме си в къщата.

Елеа беше малко заспала в началото, но момчетата се “погрижиха” да я събудят. Гостите бяхме тесен семеен кръг. Децата духаха свещта няколко пъти и беше много весело. Чак чичо им Сао се намеси по едно време и той… Като бяхме малки с братовчедите, си правехме номера с един маркуч. Таман се накани поредният рожденик да духне свещта, и някой протегне един маркуч отзад между хората и духне свещта. Но децата са още малки да се сетят за това, та ще трябва да им подскажем някой ден.

Вечерта след рождения ден помагахме на брат ми да си стягат багажа. Много добре беше да се видим, но и това време взе да свършва.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *