Глобалната мрежа и циганизацията на Америка

Пристигнахме в САЩ през 1998-а година. Тогава минута телефонен разговор до България се предлагаше за “минималната” цена от 69 цента (и пак беше добре, защото един приятел, който е тук от 1992-а, ми разказваше как те са се радвали на цена от $1.10 за минута разговор) и като резултат доста хора си позволяваха да звънят до родните си страни средно по 10-15 минути на седмица – колкото да не изгубят връзка с най-близките си роднини. Интернет съществуваше, но главно като среда за пренасяне на електронна поща през океана. Да, имаше IRC и ICQ, но те не се радваха на особено голяма популярност. Процентът на обикновените хора в България, които можеха да си позволят свързаност към Интернет, също не беше много голям, а и нямаше интернет зали на всеки ъгъл. Вече не помня откъде съм четял български новини, но не ми бяха известни [поне на мен] чак толкова много свясни сайтове. Мисля си, че ситуацията е била много подобна и с другите имигрантски общности тук – повечето хора зорлем трябваше да се откъснат от добре познатите им от родината общество, език и обичаи, и трябваше поне мъничко да се понапънат да се интегрират в американския начин на живот, ако искаха животът им да е поне малко успешен. Чувал съм за руснаци, живеещи в руския квартал в Ню Йорк Сити, които били пристигнали в Америка преди 40 години и още не знаели английски, защото животът им протичал главно сред сънародници, но такива случаи като че ли бяха повече изключение, а не правило.

8 години по-късно наблюдавам доста голяма промяна в начините за комуникация и в отношението на хората. Местната телефонна компания е свалила цените до 36 цента за минута разговор до България, но на никого не му пука особено, защото се намират разни фонокарти, предлагащи тарифи от 5-8 цента на минута, а ако имате възможност да звъните до телефонни номера от компютъра си, можете да намерите цени от порядъка на 2-3 цента на минута. Ако говорите прекалено много, някои фирми предлагат неограничен брой минути до дадена държава за $30-40 на месец. Ако погледнем България, вече доста хора имат компютри и Интернет свързаност в къщи, обществените места с достъп до Интернет са едва ли не на всеки ъгъл, а изборът от възможности за комуникиране е почти неограничен – добрата стара електронна поща все още е жива, всякакви програми за чат, уеб-форуми, гласови и видео разговори… Виртуалното пространство е пълно с новинарски сайтове, онлайн радиостанции, а напоследък чак и телевизия. Само човек да има време. Познавам един човек, който се ожени за полякиня. Понеже къщата му е в едно малко село доста извън града и когато той е на работа през деня, жена му няма какво друго да прави – и е на телефона с Полша по 5-6 часа на ден, гледа полска телевизия и изобщо по всякакъв начин не иска да пререже пъпната връв с родината си. Резултат – ами три години след пристигането си в Америка тя още говори английски доста зле и не е наясно с доста порядки от всекидневния американски живот. Населението на САЩ се увеличава с прогресивни темпове – миналата седмица подмина 300-милионната граница, но основното увеличение се дължи на имиграция, доколкото ми е известно. И доста от новопристигналите американци се държат точно по същия начин – продължават да милеят за и да се интересуват от абсолютно всичко, свързано с предишния им живот, и в резултат не си дават усилия да се интегрират в новото общество (защото наистина е по-трудно да възприемеш нови неща, особено ако вече не си в първа младост)… Капсулират се в общности по национален произход и понякога изобщо не желаят да си подадат носа извън тях. А най-лошото е, че учат и децата си да живеят по този начин.

Какъв резултата се наблюдава в САЩ? Ами според мен държавата се циганизира все повече и повече. Класическите американски ценности вече не са природа и нещо привично за мнозинството от гражданите – особено в големите градове с висока концентрация на чужденци като Чикаго, Лос Анджелис и прочее. Чувам, че опитите за подкупване на пътни полицаи вече започват да става практика. На доста места аз лично имам чувството, че никога не съм напускал България :-(. Вече е възможно човек да живее някакъв нелош живот без да е необходимо да се интегрира в обществото – чувал съм за доста сънародници, които живеят в българския квартал в Чикаго, работят за други българи (или руснаци, македонци, сърби…), пазаруват от българските магазини, ходят само на българското кафене и само на български партита и пикници, гледат българска телевизия онлайн и почти всекидневно си говорят с приятели в България. И после се възмущават от начина на живот в Америка, защото всичко било почти същото. Ами как няма да е същото, когато това не е истинската Америка – това е само късче от България, пренесено отвъд океана, със същите стари нрави, привички и обичаи!

Не искам да бъда разбран погрешно. Не искам да кажа, че е зле да загърбим родината си и предишния си живот напълно. Спомените са много хубаво нещо – и аз ги имам и искам да си ги пазя. Но те трябва да са ни научили как да не допускаме грешките от миналото, докато живеем всекидневния си живот. А бъдещето се намира пред нас, не отзад. И не може да се развиваме и да вървим напред ако гледаме само назад… Аз винаги казвам, че искам да взема най-доброто и от двете цивилизации – и то без да мисля, че добрата страна на американската цивилизация е по-голямата заплата, която да получавам за труд, полаган по българо-социалистически обичай (“аз ги лъжа, че работя”…). Засега по по-малките градове и села все още мнозинството от хората изповядва типичните американски ценности, но по големите градове процесът на циганизация върви с пълна пара. И засега предпочитам да живея на такова място. Може да ми е неприятно, но светът се променя – помните ли “Когато светът си събуваше цървулите” на Николай Хайтов? И ние трябва да се променяме с него, но поне аз се опитвам да правя всичко възможно, за да ми е приятно да живея в него и след промяната.

И искрено се надявам един мой приятел да не е прав, като казва “Накъдето е тръгнала Америка, ние българите оттам се връщаме”…

7 thoughts

  1. С течение на времето аз съм разделил българите на два типа: нормални и “чалгаджии” слагам втория тип българи в кавички, защото лично аз нямам нищо против чалгата, но против чалга-културата имам много против…
    За съжаление в последно време втория тип българи и е богато преобладаващ в България. От първия се срещат все по-малко екземпляри, това са хората, с които аз обикновено разговарям и поддържам връзки. Лошото е че този вид хора се стопява със скоростта на лед на 40 градусова температура… Явно хората, за които пишеш и от които се възмущаваш са българи от втория тип, те не се променят и носят същността си и културата си навсякъде. Затова не се учудвам много от това, което прочетох тук.

  2. Това си е проблем на възпитанието и образованието на тези хора. Те просто си търсят своята позната среда, защото не знаят че отвъд тяхния малък свят има и друго. Ако нещо може да ги промени то трябва да дойде от вътре, а не от вън и затова технологичния прогрес не променя нищо.

    От подобна “циганизация” се страхуват не само в Щатите, но и във Франция, Германия, а дори и ние тук в България. Това се случва с различни общности, понякога дори не участват имигранти – например черните гета в Щатите.

    Обаче знам и за образовани хора, които не искат да се интегрират с местните. Просто така решават. Тях не съм сигурен, че ги разбирам. Времето, което прекарах в Щатите беше изключително ценно за мен, именно защото имах шанса да се потопя изцяло в американската среда. Немислимо е да не искам да го направя. Не знам със сигурност дали има такива, които са ги опознали и не искат да имат нещо общо с тях, но такива които са предубедени и не искат да ги опознаят за мен са “коне с капаци”.

    Този проблем с “циганизацията” си е много сериозен, щото тия хора стават гласоподаватели и тъй като мирогледа им се събира в кибритена кутия, те биват лесно манипулирани. Наскоро, някой говореше за “глупавите пари”, които са довели до дот-ком балона и до спукването му. Ефекта от глупавите мангупи също вече се наблюдава. Да, Америка не е това което е била. Заради тези мангупи законите са много и строги и полицейщината простира ръка твърде далеч. Като резултат класическите американски ценности все по малко са на дневен ред, а всичко това е много тъжно.

  3. Всеки ден се сблъсквам с това и ми коства големи усилия вече да убеждавам и да говоря. От друга страна пък неискам да се получи както с един колега дето ми каза в началото – “Аз се опитвах да поддържам някакви връзки със сънародници тук първата година и като видях, че все едно съм си още в БГ и се отказах и сега непознавам нито един българин в Чикаго”. Аз му се чудих много в началото, ама сега вече го разбирам напълно. Едно 90% процента от българите дето аз срещам тук правят всичко възможно да се чувстват като в БГ – редят се на опашки да влезнат да живеят в големи блокове тип “Гигантите в Пловдив”, ходят само където се събират българи и т.н. и т.н. – даже наскоро чух за слагане на туршия в бидони по терасите и клане на прасета. Направо нямам думи, защото аз поне немога да разбера защо ще идеш да живееш в друга държава и всячески ще се стремиш да се изолираш от средата там :-).

  4. @Sasho: “Лошото” е, че аз не говоря само за българи. Не че би било добро само българите да се държат по този начин (защото все пак и аз съм българин и по-рядко или по-често подобно поведение може да би било очаквано и от мен от хора, които не ме познават, а съдят само по произхода :-(), ама все пак сме 8 милиона народ и поведението би се разтворило в морето от други хора. Но наблюдавам такива привички и при представители на други, далеч по-многобройни народи… Просто наблюденията ми са предимно от българи. Никога не искам да си виря носа и да се представям за нещо повече от другите, но за съжаление в последно време виждам точно това, което виждаш и ти в България – чалга-културата завзема все повече територии.
    @Камен: Много правилни наблюдения. И аз съм виждал разумни хора, които с гордост са заявявали “Ами пък няма да ставам като тях” и си живеят един живот в изолация и малко встрани от обществото. В крайна сметка си е техен избор, но жалко за пропилените възможности. Радвам се, че си си използвал времето в Щатите наистина да видиш нещата отвътре – това много ни помага за разбирането на някои процеси в дадено общество.
    Как само в американска среда бре, нали и при нас идва на гости??? 😉

  5. @Делевски: Това за стоенето по-далеч от българи в САЩ и аз го чух още през 1998-а година. И се опитвам не да седя встрани от българите ей така само на инат, но преди да стана приятел с някого, се опитвам да го/я опозная и да видя дали бихме били приятели и ако си бяхме в България – т.е. да имаме повече общи неща помежду си, а не само факта, че сме родени в една и съща държава. Месторождението е нещо, което никой от нас не е могъл да си избере, така че за мен не е критерий почти за нищо.
    Иначе за българите в Чикаго и аз съм слушал и виждал много… Но нали знаеш сентенцията “Можеш да извадиш селянина от селото, но селото от селянина – никога” 🙂 Та и те така. Имат си хората някои ценности и традиции в живота и не искат да ги променят за нищо на света. Едно си баба знае, едно си бае. Но в крайна сметка това си е избор на тези хора – просто аз ще стоя по-далеч от тях.

  6. Хехе – и се надявам пак да мога да дойда – само да имам път. Особено, защото “циганизацията” и диващината в България е в далеч по-големи мащаби.

  7. @Камен: Ти нали си знаеш даже и без да трябва да ти споменавам, че пак си добре дошъл??

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *