Ново явление ли е чалгата?

Кой? Бай Ганьо ли? Ами че ако бай Ганьо не обича музиката, кой други ще я обича? Кой други е можал да внуши на циганите, сиреч на музикантите, такъв респект към себе си, както бай Ганьо? Само като им мигне с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная ти цигулка, запищи онзи ти кларнет!

Снагата ти е топола,

на мойто сърце кат два кола.

На фустаня ти тегеля

изгори на мен джигеря…

– Сус бе, ченгене! Не ща аз любовни! На ракия ми свири! – извика им бай Ганьо и тракне с чашата по масата. Почнат “Каран-каранфилчето”, бай Ганьо тракне с чашата, спрат. Почнат “Не щеми ний богатство” – пак тракне с чашата. Обърнат на “Зелен листец”. “Ха, видяхте ли сега! Е-е-е-е-х! Гел кефим, гел!”… – и бух шишето в земята или в прозореца… Е, кой е майсторът на тия работи? И веднъж ли е било, дваж ли е било? Ама тия жени откъде ще знаят кой е бай ти Ганьо! И да им разправяш колко стъкла си строшил с музика, не могат те разбра!…

– Обичам музика! – изговори снизходително бай Ганьо. – Обичам музика! – повтори той и си разклати главата, което по негово мнение изражаваше печалната необходимост да слуша за хатъра на жените едно нещастно дрънкане на пиано.

“Какво разбирате вий от свирня, от мохабет?” – мисли си бай Ганьо.

Алеко Константинов, “Бай Ганьо” (написана около 1895 година, ако не се лъжа)

От време на време в съвременната българска преса и публицистика се прокрадват оплаквания от чалгата, завладяла България в годините на прехода – от 1989-а до наши дни. Но според мен това не е ново явление, а старо такова, облечено в по-съвременни форми на представяне. Ами ето от цитата по-горе се вижда, че същите “песни” тип чалга са съществували и по Алеково време, а най-вероятно и преди това. Мисля, че съм срещал подобни описания на “кафанска музика” и при Иван Вазов. Значи подобен род забавления са съществували още в България на XIX век.

Това е било много отдавна… Но аз лично помня как през 80-те години чалгата се подвизаваше главно като “музика за маса” (разбирайте за напиване) със сръбски или гръцки произход. Не знам откъде хората се сдобиваха с нея – май по стария изпитан начин “копиране на касети” – но такава музика се срещаше повсеместно. Да, леко потайно, но за никого не беше тайна. Помня че бях свидетел и на внезапно развилата се популярност на “Хисарския поп” 🙂 – бях още ученик в Лиляната и ми беше чудно защо някои съученици изведнъж решиха, че трите му “хита” заслужават постоянното им превъртане на касетофона…

Този вид музика винаги си е имал почитатели по нашите земи. Но поне в моята глава това беше музика за хава, където средната възраст на присъстващите е над 35 или даже 40. От това, което чета по новините от време на време, излиза че сега и най-младото поколение в България са върли фенове на чалгата – чувам за чалготеки, чалга-барове и всякакви други подобни заведения. Реалността се променя явно. Не мога да си го обясня, но не ми е и работа засега. Но се радвам, че мога да съм по-далеч от подобни звуци, които те заливат от радиото в таксито, в автобуса или просто от тонколоните на поредното кафене на открито! А иначе е ясно, че това не е нещо ново, а просто преродено старо…

А ний с управителя кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му казвам на смях: “Ний сме сигур!” Той като се закикоти и хоп – една мастика. Той се потупа по джеба – демек онова писмо, за свободата на изборите, смигне с око и каже: “Ний не сме сигур”, и кис-кис-кис! Хоп! Друга мастика…. На-а-рязахме се богато!… Че като доде и Данко Харсъзина, че и други, и други, че като се затворихме в кафенето, че като викнах на цигуларите: ха сега! Изпокъсаха си кордите!… Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не вземе да направи краставички, ами дава кисела бамя!… Уф! Боли ме глава от вчера. Гочоолу, я налей още по една мастика.

2 thoughts

  1. За това Алеко е гениален!Аз четях на децата си докато бяха в детската градина “Бай Ганьо”.Те всичко усещаха и знаеха как да познаят бай ганьовците.Сега са в гимназията и много искат да видят Ниагарския водопад.По ирония на съдбата гледам и чета за Света, но за 42 години не съм излязла от България, а от 1998г от Плевен.Толкова ми липсва Южна България и се радвам, че срещнах Пловдивчани.
    Познаваме Бъфало от многото снимки и разкази на наши приятели, които живеят там от 2001г.Може и да се видим някога, знае ли човек?
    Попаднах случайно тук, но не съм усещала толкова познати чувства и мисли с вас непознатите.

  2. @stojanka: Мерси за отзивите :-).
    А иначе тези приятели от Плевен може и евентуално да ги познавам – знам поне 6-7 човека от Плевен, които живеят в Buffalo. Светът наистина не е чак толкова голям ;-).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *