Китен – Несебър

Времето взе най-накрая да показва малко номера… След три дена слънце днес се събудихме с облаци. Бая се зачудихме как да процедираме. Брат ми се готвеха да си тръгват за Пловдив сутринта, но се надяваха да изкарат поне един бърз плаж. Но слънцето се показа в около 9:30 и решението беше взето! Ние помолихме хазяйката да си оставим багажите в апартамента, че поне да се изкъпем след плажа преди тръгването ни за Несебър. Тръгнахме пак за Синеморец, че вчера много ни хареса. По пътя спряхме за няколко снимки на бившия къмпинг Делфин преди Ахтопол, който сега представлява една голяма поляна. Стигнахме до Бутамята, но там не се виждаше никакво слънце, а и духаше силничък студен вятър откъм морето. Нищо чудно, че нямаше абсолютно никой на плажа. Тръгнахме обратно, чудейки се къде точно да идем на плаж. Щяхме да си се върнем на ММЦ-то, но Бо предложи да идем да видим какво представлява плажът на Китен. И познахме! Плажът беше супер! Нямаше нито една вълничка по водата. Ник чак се престраши да плува сам с дюшека и да гребе с ръцете. Чадърът и шезлонга бяха по два лева. Трябва да отбележа, че само тук ми дадоха едни билети за тях и ми казаха, че ако ида да обядвам, мога да се върна и да си взема друг чадър и шезлонг. Но за сметка на това чадърите бяха набучени доста нагъсто, и то по целия плаж открай докрай. Едни бачкатори копаеха дупки с лопата и зариваха нови чадъри по края на плажа, така че почти няма място за самосиндикални туристи, освен в задния край на ивицата, далеч от водата, но не ми е ясно как ще се добират хората до морето ако под всеки чадър има други хора. Този плаж беше малко по-населен от другите, но пак си личеше, че е юни месец. Изкарахме пак до следобяд. Прибрахме се в квартирата, изкъпахме се, натоварихме колата и потеглихме към Несебър.

Пътуването не беше от най-лесните – до Бургас беше сравнително добре (макар че се нагледах на тройни изпреварвания по широкия път след Созопол и на нетърпеливци, които ми мигат, че карам бавно даже и при скорости от сорта на 120 км/ч…), но хванахме доста трафик в града и след това до Несебър. Отне ни към час и половина. Имахме идея да си търсим хотел за една вечер някъде в Новия град, но възможно по-близо до Стария. И понеже нямах информация, карахме като едно време – караш и се оглеждаш, а после спираш и питаш. Първият хотел, в който спряхме, беше много соц., макар и доста евтин (12 лв на легло за възрастен). Вторият беше много шик, но искаха към 150 евро на вечер. Третият се оказа супер – “Нощна панорама”, доста близо до моста за Стария град. Жената на рецепцията беше много любезна и даже ми даде ключа да ида да разгледам стаята преди да реша дали ще седим при тях. Решихме да останем. Връчиха ми на рецепцията дистанционните за телевизора и климатика и си качихме багажа до горе с асансьора. Стаята беше с едно голямо двойно легло и едно единично. Опитах се да пусна някоя лампа или климатика, но не можах – нямаше ток. Слязох пак на рецепцията да питам и там ми казаха, че картата с номера на стаята, която е прикрепена към ключа, е всъщност и карта за тока – трябва да се пъхне в един процеп до входната врата и после има ток в стаята. Аз за първи път виждам такова нещо, но изпълних инструкциите и почна да става хладно, докато се приготвяхме ;-). Излязохме към 7:45 и тръгнахме към Стария Несебър. Показахме на децата вятърната мелница, Слънчев бряг, старата крепостна стена. Тълпите в града бяха със средна големина. Тръгнахме по главната улица нагоре. Всички ресторанти в Несебър са отворени вече. И понеже няма достатъчно туристи, пред всеки от тях седи по един сервитьор да те кани вътре и да предлага менюта. Минахме през църквата в градинката и продължихме. В другата градинка над морето (до старото кино, понастоящем читалище), където беше един от най-хубавите изгледи в Стария град, има построени два ресторанта, които малко загрозяват пейзажа. Свихме по уличката към старата митрополия и показах на Бо и децата къде съм спал едно време (преди много много години, но това е предмет на друга история). Децата взеха и те да си измислят и да ми показват къде и те били спали като били малки :-). Имах силно желание да седнем да вечеряме на Стария Кавак, ако е възможно – и там пълно със спомени. Ресторант с такова име все още съществува, но май няма нищо общо със старата кръчма с такова име от края на осемдесетте. Цените в него, както и във всички други ресторанти в Стария град, са доста по-високи от това, което вече бях видял по морето. Кебапчето е 1.80 лв, а шопската салата е 3.60. Похапнахме там, а междувременно стана тъмно. Продължихме си разходката. Ужким не пускат коли в Стария град, а пак е пълно с тях навсякъде и постоянно изкача по някоя даже и по кривите калдъръмени улички. Хайде, допускам че повечето коли в бургаска регистрация може да са на местни жители, ама защо тогава видях един Майбах със софийска регистрация и един Hummer H2 с толбухинска, да не говорим за многобройните коли от малко по-нисък клас като Мерцедес, BMW и Jaguar. Завъртяхме през задните улички и тръгнахме лека-полека да се прибираме, че децата се поизмориха. Не ни остана време да минем през всички места, през които исках. Затова си обещахме, че един ден пак ще се върнем в Несебър, но за няколко дена, че да пообиколим малко повечко. Като стъпихме на специалната пешеходна част от моста (която поне от страната на стария град е отделена с доста високи бетонни колчета), пак останахме неприятно изненадани от някакъв стар мерцедес с бургаска регистрация (и само един работещ заден габарит), който гордо караше по тротоара. Като не можа да излезе накъм стария град, обърна и се върна. Ей тези неща не мога да разбера… Защо винаги трябва да демонстрираме такова неуважение към правилата?!? Правилата обикновено са правила заради някаква причина. Ама ние в България хич не ги обичаме. След това в хотела потърсих Интернет, ама нямаше. Та по-късно ще наваксвам с публикуването.

3 thoughts

  1. “къде съм спал едно време…” – А каза ли им защо? Как ви дигнаха багажа с Джуджето и ви оставиха с по едни шорти и фанелка, а пък и моите бански заминаха в твоята раница…. 🙂

  2. И без обувки, и без обувки! А обясненията ги оставих за друг път ;-). Още са малки да разберат сега.
    Олеле, Антоне, съвсем забравих за твоите бански… Значи ти дължа един чифт :-).

  3. Ха-ха-ха, не помниш ли, че тогава се печахме нуди, и аз така бях изгорял, че не можех да си седна на четирите букви. Така, че банските май много-вного не ми трябваха, ама беше шоу.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *