Freaky Friday the 13th Snow Storm

Ужас!!!

Е чак пък такова чудо не се беше случвало досега… Снегът продължи да си трупа леко и неусетно. Дърветата си се огъваха надолу и от време на време вечерната тишина се раздираше от пукота на прекършен клон. Седяхме през телевизора с децата, когато една приятелка, която живее на около 2 км от нас, ни звънна и ни попита дали имаме ток в къщи, защото у тях бил спрял. Ние ги поканихме да дойдат да прекарат вечерта у нас (че вън беше почнало да се застудява), но се разбрахме да поизчакаме малко и да видим какво ще стане… Мъдро решение. Нашият ток спря в около 9:20 вечерта. Веднага извадихме фенери и се приготвихме да изчакаме възстановяването му. Странното беше, че съседите отсреща през улицата си имаха ток. Жиците от стълба в задния двор до къщата бяха ОК и заключих, че са отрязали целия блок от къщи около нас. Сложихме децата да спят под няколко юргана – когато няма ток, парното не работи, въпреки че е на газ, защото до котела има един голям вентилатор, който издухва топлия въздух по тръбите към етажите, а той е на ток; мисля, че има и друга електроника в котела, която също изисква електрическо захранване… Аз останах на пост да следя дали ще тръгне вода от картерната помпа.

Доскоро не знаех много за системата на строеж на американските къщи, но лека-полека почнах да се образовам. В мазето има издълбан един “кладенец” с дълбочина около 80 сантиметра, до който водят две тръби – те обират дренажните води, които се стичат към основите на къщата, както и осигуряват отводняването на задния двор. В кладенеца е потопена една помпа (картерна помпа, sump pump), която се включва при вдигане на нивото на събраната вода в кладенеца над определена точка и изпомпва събраната вода на гаражната алея, откъдето тя се стича до улицата и се влива в шахтите там. По този начин мазето е винаги сухо, но когато няма ток, тази помпа спира да работи. Това подозирах че ще стане и тогава и от време на време слизах в мазето с един фенер да проверявам. Първите 45 минути бяха добре, но после кракът ми изджвака в малко вода – епопеята започваше. Бо слезе да ми помогне да гребем водата с кофи и да я изхвърляме в мивката до пералнята, но това вървеше доста бавно, че единият от нас евакуираше по-важните неща от мазето, и после се разменяхме. Надявах се да ни пуснат тока в скоро време и когато Бо се измори и се качи да спи, аз останах в мазето да греба вода с една кана. Успях да задържа нивото й на около 1-2 сантиметра, което не е много зле, но в 7 сутринта не можех да си държа очите отворени и отидох да поспя за цял един час.

Следващият ни проблем на сутринта беше с отоплението. Вън беше слънчево и топло, но къщата започна бавничко да изстива. Изчистих гаражната алея и тротоара пред нас от снега, качих се на колата и тръгнах да търся кой е отворен и какво може да се купи. Изобщо не очаквах картината, която заварих навън.

Почти всички улици бяха позапречени от нападали клони, дървета, стълбове и жици. Явно бедствието беше с голям размер, но ние нищо не знаехме, защото като няма ток, няма ни интернет, ни телевизор, а радио с батерии нямаме у нас… Трябваше постоянно да се кара на зиг-заг и много да се внимава. Прелезът също беше затворен – бариерите бяха свалени, но разсъдих, че това ще е най-вероятно заради липсата на захранване, и смело минах през релсите. Малко се подрусах, че всичко беше на големи бабуни, но няма начин. Затова е добре наоколо да се кара 4х4 МПС – верно харчи повече бензин, ама в ситуации като тази е незаменимо! Магазините, в които нямаше ток, работеха като през XIX век – зачислява ти се един продавач, който обикаля с теб и записва какво си купил, и после смята крайната сума и данък оборот с калкулатор. Успях да взема една малка преносима газова отоплителна печка и няколко бутилчици газ, заредих туби с вода от супермаркета (защото Бо ми звънна, че били спряли и водата), купих последното в квартала топло кафе и се прибрах у нас. Водата в мазето продължаваше лекичко да се покачва и трябваше поне единият от нас постоянно да гребе, но ситуацията започна да излиза от контрол. Обадих се на електрификационната компания и ги попитах дали могат да ми кажат кога точно ще имаме ток, но това, което чух, попари всичките ми надежди – не по-рано от вторник вечерта. Реших, че ще трябва да оставя мазето на произвола на стихиите и почнахме с Бо да евакуираме техниката от моя “кабинет”, който се помещава в едната половина на мазето.Ще видим какво ще можем да извадим, а другото просто ще трябва да изхвърлим след като всичко свърши.

По последни информации бурята е засегнала 4 общини наоколо. 380,000 къщи и офиси са останали без ток. Доста улици са непроходими от нападалите по тях дървета и жици. Лошо! Разчистването сигурно ще отнеме няколко дни. Дано губернаторът да обяви бедствено положение и да изпрати Националната гвардия на помощ…

9 thoughts

  1. Аз като се сетя как се зашашках от нищо и никакви снежинки и чак смешно ми става. Дано всичко да е минало и вече да сте ОК 🙂

  2. @Делевски: Ти пък кога си се шашкал и за какъв сняг? Аз що не помня???
    @Антония: Продължавам да пиша :-).

  3. Ами същия ден и тук заваля, ама натрупваше един пръст и после слънце го разтапяше и после пак и така 3-4 пъти. И аз понеже хич немога да понасям сняг се бях шашнал, ама после към обяд като видях при вас какво е и ми мина много бързо 🙂

  4. @zImage: Много мерси за връзката с галерията. Аз вчера се рових да намеря още малко снимки от бедствието, но нямах много време и не успях… Иначе сега се бия по главата че аз не съм снимал повече, ама честно да си призная, тогава хич не ми беше до снимане :-(.
    @Делевски: Ти пък от един пръст… Трябва да ни дойдете на гости за Рождество/Нова година (ваш ред ще е ;-)), да видиш колко е хубаво с повечко сняг.

  5. тая,т.е. миналата вече година-поледиците бяха просто отвратителни!!!


    Коментарът е транслитериран от администратора. Моля пишете на кирилица.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *