Синеморец – Созопол

Сутринта пихме кафе с Бо на балкона и пак се натоварихме по колите – бяхме решили да ходим на плаж в Ахтопол. Това градче е пропито със спомени от детството ми – 7 или 8 години поред сме ходили там на море, че на баща ми все там му даваха карти. Тръгнахме към 9 часа. Пътят до Царево е хубав, но оттам почна пак тесният път, който помня от детските си години. И като че ли и асфалтът беше оттогава ;-). На едно място два от старите мостове са се срутили и има направен нов по-отстрани. Голямото off-road изпитание беше във Варвара – пътят през центъра на селото е осеян с трапове. Е, хората са се попостарали – някои от тях са запълнение с морски пясък, но това не помага особено много. През цялото село трябва да се кара на втора скорост, а от време на време и на първа. Заболя ме, като влязохме в Ахтопол. Цялото градче лъха на занемареност и мизерия… Чак се уплашихме. Спряхме с колите до поделението над плажа да се огледаме, но нищо не ни обнадежди и решихме да ходим другаде на плаж. Брат ми тръгнаха за Силистар (един див плаж между Синеморец и кльона преди Резово), а ние отидохме на Бутамята в Синеморец.

Плажът е супер, макар че последната отсечка от пътя до него е много разбита и много трябва да се внимава. Все още е доста див, макар че има няколко хотела построени над него. Общо бяхме не повече от 8-9 човека на ивицата! Но ми направи впечатление, че разни бетонобъркачки вървят постоянно към гората – явно се строи с ударни темпове. Иначе изобщо не е шумно. Чадърът е 3 лв, а шезлонгът – 2. Мястото без чадъри е само в края на плажа – там имаше едни палаткаджии. Но персоналът тепърва слагаше чадърите по рамките. По едно време тръгнах да търся тоалетна за детето, но ми казаха “Ами ходете в гората, че и двете тоалетни още не работят” !! Ама иначе и трите кафенета и пицарията на плажа работят… Имаше много вълни, та поскачахме малко с децата и Бо. Брегът е доста над водата. Но и това имахме възможност да видим. По едно време брат ми дойдоха при нас и ни казаха, че са били сами на Силистар. Тръгнахме си пак към 3 часа. По пътя Бо се правеше на стопаджийка, та трябваше да я кача…

Следобед ходихме до площада в Приморско – Бо искаше да си направи една временна татуировка. Ник и той се запали и си хареса и той един модел. Процедурата отне към половин час и резултатите бяха налице – Ник и Бо. После седнахме да ядем на една сръбска скара. Всичко беше много добре, но без ценообразуването. Като минеш през скарата и си насипеш гарнитури и посочиш на скараджията какво точно искаш, той преценява “на око” колко ще трябва да платиш. След това отидохме пак в Созопол – да се разходим в другата половина на стария град (тази от страната на пристанището). Направихме пак някои снимки. Даже можах да хвана Бо в позата “нова поп-фолк звезда изпълнява новия си хит в каруца” и после “фолк-звездата с млади почитатели” :-). Прибрахме се в Приморско пак по тъмно.

6 thoughts

  1. Големи снимки сте направили от Синеморец.
    И аз бях там от 13 до 18 юни, това лято. През
    повечето време ходихме на северниа плаж
    (река Велека).
    Спокойно беше, без хора, обаче много разкопки, прах
    и строежи.

  2. Така си е то – все още по цялото Черноморие се строи и е малко трудно да се почива :-). Ама дано да стане по-добре.

  3. …За Ваше успокоение трябва да се каже че пътят през Варвара вече е ОК!…Ахтопол все още е приятно градче, въпреки пълчищата желаещи да спят в барака за по 10лв на вечер… Като съборят стотиците занемарени бунгала ще се оправи съвсем!

  4. Радвам се, че пътят е оправен. Моята информация е от миналата година (т.е. 2005-а) – тогава бях там.

  5. Много ми хареса. И снимките и описанието.
    Бъдете живи и здрави и Господ да е с вас!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *