Buckie и законите

Преди няколко седмици бяхме излезли с колегите на обяд в един слънчев петъчен ден. И както в доста американски ресторанти, случи се и в този, в който седнахме, да има телевизор точно над главите ни, и то настроен на един от местните канали. Предаваха на живо някакво издирване на някой си Ralph “Buckie” Williams. Аз не бях чувал нищо за него, понеже много слабо се интересувам от подобен род местни новини, но колегите ми бързо ме осветлиха по въпроса. Това бил някакъв престъпник, който избягал от местния затвор през април и оттогава се криел от властите. Те били изпратили полицаи да го дебнат и няколко дена преди това някой гръмнал от упор две млади момчета – щатски полицаи – които стояли в колата си през къщата на бившата приятелка на въпросния човек. Посягането на полицай е едно от най-тежките престъпления тук – наказва се и със смъртно наказание при доказан умисъл, но така се гради респект към полицията. В резултат на тази атака всички бяха пощуряли – особено колегите на пострадалите. И се започнаха едни хайки и търсения… Имали сведения, че Buckie се криел в гористите хълмове по границата между Ню Йорк и Пенсилвания, на около 60-70 мили право на юг от нас. Полицията постави постове по пътищата и пусна хайки по горите. Приканиха и местните жители да се включат, а там са все едни малки селца и всеки си има пушка (и то може би не само по една) – и по горите излязоха и доброволци. Междувременно единият от полицаите почина от огнестрелната си рана, която засегнала важна артерия в бедрото му – младо момче, на 32 години, с жена и дете. Колегите му се напушиха още повече. Нормално човешко чувство, ще кажем всички ние, и може би ще сме прави… Аз почнах да чувам приказки от американците около мен, че може би ще е най-добре да го застрелят, когато го намерят – защо трябвало да му пощадят живота и той да живел на наша, платена от нашите данъци, издръжка?

Преди около 10 дена пак бяхме отишли с колегите в друг ресторант. И там пак телевизор, пак настроен на местните новини, и пак търсят Buckie. Но този път работата май беше станала дебела, защото го били видяли в една гора, а той да вземе и да открадне две коли от близкото село. Обръчът почна да се затяга – докараха SWAT групите, хеликоптери закръжиха над горите. Пак се появи и опълчението. ФБР и щатските полиции на Ню Йорк и Пенсилвания дебаркираха на едно игрище за голф в близост до мястото и помолиха изумените голфъри да почакат в клуба, ако обичат. Колкото и престъпникът да беше добър в криенето по горите, просто нямаше къде да отстъпва. Вечерта прочетох и в националните новини, че са го заловили. Предал се и го прибрали жив за разпит и съдебен процес.

Можеха ли полицаите в яда за загиналия си колега да гръмнат Buckie? Естествено. Вярно, на мястото имаше доста полицаи от различни ведомства, но всички те имат помежду си една колегиална солидарност – на хора, на които често им се налага да гледат смъртта в очите. По-голямата част от обществото най-вероятно щеше да ги подкрепи – малко хора искат да издържат убиец на полицай. И съм почти сигурен, че щеше да им се размине – или работата щеше да се потули, или щяха да оправдаят евентуалния стрелец.

Да, но законите на човешката съвест и на американската държава говорят друго – че и най-големият масов убиец да е срещу теб невъоръжен и заявяващ, че иска да се предаде, ти като представител на реда и закона в държавата трябва да го арестуваш и да оставиш на съдебната власт да определя по-нататъшната му съдба. Разумът и законът трябва да надделеят над чувствата. И тогава в държавата има ред и гражданите й я уважават и се стараят да работят за благото й. Когато се вижда, че законите са разумни и логични (доколкото е възможно на момента) и са направени за всички без изключение. И който извърши престъпление, си получава съответното наказание. Това е една от фундаменталните основи на обществения живот – всякакви изключения за наши хора или за хора важни или с пари подкопават тази основа и цялото общество почва да се накланя на една страна и след известно време рухва.

А спазването на законите е право и задължение на всеки един от нас.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *