Със Сашо на Ниагара

.

И в петък, и в събота обикаляхме из околността със Сашо, който ни беше дошъл на гости да види Ниагарския водопад. Отдавна бяхме говорили за такова посещение и най-накрая го осъществихме!

Със Сашо се запознахме виртуално покрай блоговете. Чухме се няколко пъти онлайн още пролетта и почнахме да плануваме. Разстоянието не е пречка – делят ни по-малко от 200 мили. Желанието си го имаше и остана да натъкмим само детайлите. И най-накрая се видяхме. В петък вечер ходихме в тайландския ресторант на моя познат Боби – подлютихме се здраво! В събота през деня отидохме заедно на водопада, където обикаляхме и снимахме. И двамата сме фотоентусиасти, а на мен сега ми се падна да пощракам, защото децата не бяха с нас. Лошото е че вече съм ходил безброй пъти на Ниагарския водопад и не ми е много лесно да го виждам с очите на фотограф – виждам го предимно през гледната точка на местен жител и екскурзовод. Наоколо както винаги беше пълно с туристи, но не както през лятото… Виждал съм водопада без никакви хора само веднъж за осемте години, които сме преживяли тук – вечерта на Хелоуин миналата година. Тогава се почувствах много странно – все едно водопадът е само за мен. Може пак да опитаме да дойдем по същото време и тази година. Сашо слиза до площадките на Пещерата на ветровете, а аз го изчаках горе. Долу много пръска от водопада, а аз винаги мога да отида като е по-слънчево :-).

След водопада тръгнахме да обикаляме селото (Niagara Falls) в отчаяни опити да си намерим нещо за обяд. Накрая се спряхме в една полумафиотска пицария в италианския квартал. Докато се хранехме се шегувахме, че хората може би перат пари, защото почти нямаше клиенти, а и телефонът не звънеше често. След това се качихме с колата малко по на север по реката – спряхме се на водовъртежа да снимаме. После намерихме стълбите, които слизат до дъното на клисурата. Аз никога не бях стигал до долу, но сега го направихме. Пътеката върви по едни каменни стълби и слиза почти до реката. Има една друга широка пътека, която върви по брега на реката и май се връща до самия водопад, но не се пробвахме. Някой друг път ще е. Вървяхме и гледахме природата. Есента се настанява лека-полека по нашите краища и скоро навън ще стане чудно красиво! Ще има материал за снимки…

След дългата разходка се прибрахме да си починем малко в къщи, а вечерта отидохме да ядем класически Buffalo Wings 😉 – не може да се дойде до Buffalo и да не се опита този деликатес! За жалост Сашо трябваше да си тръгва за Охайо в неделя сутринта и не можахме да прекараме много време заедно, но това може би ще стане някой друг път (кой ли знае къде и кога…). Но това беше първата ми среща на живо с друг човек, с когото сме се запознали онлайн (Дончо не се брои, защото с него се познаваме още от 1992-а) и ми даде мерак за още такива срещи при възможност. Та ако някой ще идва на Ниагарския водопад, да драсне някой ред и може да се срещнем :-).

.

12 thoughts

  1. Гидът се обръща към туристите:
    – Ако уважаемите дами за миг замълчат, вие ще чуете величественият грохот на водопада… 🙂

  2. Buffalo Wings звучи като да е нещо с кокали, нали? Мерси, ще се въздържа, двоен чизбургер за мене!

  3. @Дончо: Buffalo Wings са пържени пилешки крилца и бутчета, които са покрити с един специален лют сос 🙂 ммммм. Хайде като ми дойдеш някой ден на гости и теб ще те почерпя.
    @Joro: Бая ще трябва да са се вживяли в разговора си тези дами 😉

  4. Здравейте, не знам как случайно попаднах на Вашия дневник за живота ви в Америка и четейки го с интерес, установих, че ви познавам и двамата от Пловдив, но съм близка с Боряна и семейството й и е израстнала пред очите ми, заедно със сестра и. Поддържам връзка с баба й и дядо й и често си говоря с тях. Ще се радвам Борянчето да ми пиши. Поздрави на всички от Пловдив, Леля Гита

  5. Здравей лельо Гита,
    много се зарадвах , като прочетох , че ни четеш и въобще , че си ни открила :). Владо реши да започне този блог преди година и половина и май е доста редовен с писането, за разлика от мен, аз предпочитам да съм на чата.Ако имаш някакъв вид месенджер , можем да се свържем и бъдем във връзка.
    Вие как сте? Анито, Радко-разкажи ми повече, ако имаш малко свободно време, моля!
    Ще ти пусна електронно писмо с моите адреси.
    Ако имаш някакъв вид месенджер, можеш да ми оставиш ника си и аз ще те открия:)Благодаря ти още един път , че ни писа и ще се радвам ,да се чуваме често!
    Целувки за всички от нас!!! До скоро!

  6. Здравей Борянче,

    Извинявай, че отговарям с закъснение на писмото ти,но в интерес на истината съм влизала в вашия блог 2-3 пъти ,защото как попаднах на вас,не знам.Гледах картата на Канада и се сетих за теб,за града в който,живеете и от там не знам как се озовах в блога ви.Направо не можех да повярвам, четейки, че това сте вие.Ние в къщи сме добре,аз от 01.12.06 съм в пенсия.За месенжъра който ме питаш,Анелия ги знае всичките неща .Аз работех на компютър като счетоводител,но откоро ми направиха децата поща, и сега ми викат интернет-бабичка.Анелия и Радко работят ,аз по-цял ден съм сама в къщи, не знам как ще свикна, намирам си работа да излизам,ходя всеки ден при майка ми ,тя е на 83г. колкото баба ти.Ще отида да ги видя и ще им разкажа за нашата случайна среща.Последният път ги видях на пазара,много си говорихме за всичко.Добре изглеждат, толкова са щасливи и горди с вас и Весето,че просто лицата им светват .Много ще се радвам, ако си пишем ,но ще кажа на Анито да го направи,защото аз не съм запозната много с нещата.Вече имам много време и като ме научат, когато си свободна ще си чатем.Целуни от мен двете ти красиви момченца ,сигурно са пораснали много, а на теб ти желая да си здрава и много щаслива с твоят невероятен съпруг.Поздрави от всички нас.Леля Гита

  7. А леля Гита дали знае, че целия свят реално погледнато вече знае за това, че вече е в пенсия и че всеки ден излиза на разходка, а и че ще иде да види баба ти и ще и разкаже за случайната среща, от което на бабата очите ще светнат като чистак нови халогени на мутренско Ауди ТТ?

    Не, ама честно! Дали се сеща?

  8. Здравейте Боряна и Владо,

    попаднах на сайта ви докато събирах инфо за Ниагарския водопад :)През септември ще сме в Ню Йорк за няколко дни и искахме да “отскочим” до водопада. В София ни казват,че за да го направим трябва да имаме и канадски визи освен щатските:( Имате ли идея дали наистина е така? Благодаря предварително, Велина

  9. @Велина: Канадските визи не са задължителни. Водопадът се вижда и от двата бряга – и канадския, и американския. От американския може да се почувства много по-добре, защото се слиза току до самата вода; а от канадския се вижда по-добре отдалеч, защото канадският бряг се пада срещу водопада.
    Как да кажа… в началото мен лично никога не ме е интересувало дали съм видял водопада от канадския бряг или не, но аз все пак живея на 20 км от него и знаех, че рано или късно ще отида да го видя и от канадската страна. Но ако идвате от другия край на света… нека се изразя така и ще се надявам, че ще ме разберете правилно – канадските визи са препоръчителни, но изобщо не са задължителни.
    Иначе има Консулство на Канада и в Buffalo. Туристически визи обикновено се взимат за половин ден – отива се сутринта рано да се подадат документите, а визите на одобрените кандидати се раздават между 11 и 12 часа.
    Ако имате още въпроси – питайте.

  10. Много благодаря за отговора :)мисля да се ограничим до американския бряг, щото и без това сме за малко :(има някакви екскурзии от Ню Йорк до Ниагара и сигурно ще си букнем една. Ако искате нещо от БГ, казвайте …вестници, списания, луканка, лютеница, ракия ? 🙂

    Поздрави,
    Велина

  11. @Велина: Нищо не искаме от БГ, мерси :-). Но няма да е зле евентуално да се запознаем и на живо…
    Ще пратя мейл.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *