Созопол

Тази сутрин бяхме решили да идем на плаж на Централния в Созопол. Станахме не много рано (към 8), отидохме за някоя и друга баничка и кафе от автомат и към 9:30 потеглихме с брат ми. Стигнахме в Созопол и даже си намерихме места за паркиране току до плажа! Помогнахме малко с количката (едно време аз возех Виктор с количка по пясъка, а сега е нечий друг ред ;-)) и се разположихме до самата вода. Плажът също е понабучен с чадъри, но не е от край до край, а и има място между чадърите и водата… Този ден взехме само шезлонг за 3 лв и си забучихме нашия собствен чадър. На плажа имаше забележимо повече хора отколкото в Приморско. Водата беше малко по-топла, та пак се къпахме :-). Отново седяхме до около 3 часа – когато не е жега, това може да се прави без огромен риск от изгаряне. Даже малкото дете понасяше плажа много добре. Прибрахме се в Приморско, но този път не спахме следобед. Бяхме решили вечерта да прекараме в стария град в Созопол.

Тръгнахме от Приморско малко преди брат ми – те искаха да изчакат детето да се събуди. Паркирахме пак на същото място до плажа и тръгнахме към стария град. Созопол изглежда много добре през юни. Нямаше ги купищата сергии, които обикновено посрещаха туристите около летния театър. Или са ги преместили всичките на едно пазарче малко по-навътре, или просто сезонът за тях не е почнал… Надявам се да е първото. Тръгнахме нагоре покрай пощата и след това през разкопките. Градът ми хареса много по този начин – наистина почувствах, че съм на почивка, а не в умалено копие на Манхатън :-). Минахме покрай старото лятно кино (нямах чувството, че работи) и продължихме към училището на края на стария град. Слязохме в двора му да видим морето и оттам хванахме по крайбрежната тераса. Естествено, че снимахме през цялото време. Там видяхме и нещо ново – тази кула. Сигурен съм, че я нямаше преди три години. Но всички ресторантчета по терасата бяха затворени, а и много духаше от морето. Върнахме се на пощата да се срещнем с брат ми и почнахме да си търсим място за вечеря. И тогава за пръв път видях на живо феномена “маси за непушачи” – обикновено само две или три, сложени в най-задната част на ресторанта (най-вероятно близо до входа за тоалетната), и наоколо всички пушат. Доколкото четох закона онлайн, би трябвало да има отделни инсталации и прочее, ама никъде още не видях такова нещо. Но ресторантите около пощата изглеждаха “съмнителни” и брат ми предложи да идем до “При художниците” – точно до Вили Созопол. Обстановката е много добра – една покрита тераса, почти надвесена над водата, но прозорците й бяха затворени поради вятъра и мялко пак си беше цигарен въздухът… Но иначе беше много добре. Цените са малко по-високи (шопска салата = 2.90, кебапче = 1.10), като си има официално 10% за обслужване, които се прибавят към цените. Но ресторантът ни хареса. Върнахме се обратно да ядем сладолед и си тръгнахме към Приморско по тъмно. Децата естествено запсха по колите и трябваше да ги пренесем до леглата, но това си е редовна практика.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *