Тефтер

.

Откакто пристигнах в САЩ, ползвам такива тефтери за записване и следене на ежедневните задачи. Първият тефтер закупих като студент от университетската книжарница и оттогава свикнах на подредбата им и все обикалям да търся същия модел в края на август. Тази година намирането ми струваше няколко дена обикаляне по магазини за офис материали, но накрая търсенето ми се увенча с успех. Догодина явно ще трябва да погледна в началото на август, още преди тълпите да са тръгнали да пазаруват за децата си.

Веднъж обсъждахме с Дончо какво е по-добре да се използва като scheduler – книжен тефтер или електронен органайзер/PDA. Аз не че съм много старомоден, но си мисля, че засега поне за мен тефтерът е много по-добро средство, защото:

  • Не му трябват батерии и винаги ми е подръка (мястото му е в раницата с лаптопа, която така или иначе винаги нося с мен. Когато ми трябва да погледна нещо, не ми се налага да го включвам и да изчаквам.
  • Понеже аз мога да пиша много ситно, мога да наблъскам много информация и да я видя във вид, на който съм свикнал – по седем дена наведнъж, а съм броил, че мога да наредя към 50 или 60 задачи в мястото за един ден (не че винаги имам толкова, но доста често стигам до 35-40. В горната част на страниците има място за общи задачи или такива, които мога да запиша с месеци напред. Това е все още непосилна задача за електронни устройства с екран 640х480 точки.
  • Информацията се запазва почти завинаги. Ако сега ме попитате какво съм правил (тук отварям един от старите архивни тефтери наслука) в понеделник, 3-и ноември 2003-а година, мога веднага да ви кажа.
  • Когато задачите са ми цял ден пред очите (станало ми е вече навик като отида сутрин в офиса да извадя тефтера от чантата и да го разгъна в единия край на бюрото си), ми е по-лесно да си мисля за тях и да си планирам време да ги свърша.
  • Друг не толкова очевиден (поне за мен) плюс на хартията е че денят не е задължително разграфен по часове, така че мога да реша кога да свърша това и кога – онова, даже и денят ми да не протече точно по начина, по който съм го планувал. На мен лично понякога прекалената свръхорганизация ми пречи…
  • Хартията не е толкова капризна към околната среда. Мога спокойно да си чета задачите на -25 градуса, а ако полея тефтера с кафе, трябва само да го изчакам да изсъхне и после пак мога да го ползвам ;-).

Дотук с плюсовете. Но понеже нищо на този свят не е съвършено, ето ги и минусите:

  • Тефтерът се похабява по-лесно и трябва да се пази повече.
  • Общата информация (като единия от списъците ми с телефонни номера и адреси) или рождените дати на роднини и приятели трябва да се пренасят в новото книжно тяло всяка година.
  • Невъзможност за back-up – но той не ми е 100% критично необходим, защото общата информация се намира и в стари тефтери…

Сега ще отворя тефтера да отметна свършените за тази вечер задачи :-).

.

8 thoughts

  1. Хмм – аз още неползвам такова нещо. Или съм много айляк :-), или де да знам. Ама като се замисля нямам чак толкова много задачи да правя всеки ден, защото ти направо ме разби с това 35-40 :-).

  2. При мен в битката – тефтер – PDA, печелят малките листчета за еднократна употреба 🙂 плюс, разбира се, компютъра ми.

    Тефтера или PDA-я мога да ги загубя, а на мен това ми се случва по-често от колкото искам. А и старите тефтери обикновено ми трябват точно когато не са в мен.

  3. @Делевски: Ами то за всеки е различно… То някои от моите “задачи” са всъщност дреболии – да се обадя на някой приятел или да си инсталирам еди-кой-си софтуер на компютъра в къщи, но ако не си разпределя такива дреболии по дни и не си ги запиша, забравям 🙁
    @Камен: И аз едно време пишех на хвърчащи листчета, но така не ми остава история на нещата, които съм свършил. А честно да си призная, понякога или ми трябва да търся два месеца назад за нещо, което съм свършил, или трябва да си запиша някоя задача за след 4-5 месеца и няма как да се оправя по този начин… А иначе и аз имам задачи, записани на служебния лаптоп (който така или иначе мъкна с мен почти навсякъде и почти винаги :-)), но тук идва моментът с отварянето и включването на компютъра – не ми се ще да го правя за дреболии. За това и казвам, че поне за момента хартиен органайзер ми върши най-много работа.

  4. Никакви листчета или тефтери, аз просто нямам възможност да избера този лукс :).

    Служебните бележки: Microsoft OneNote
    Срещите, контактите, задачите, служебна поща: Microsoft Outlook QTec S110
    Личните бележки: Google Notebook

    Те просто _трябва_ да са навсякъде с мен, защото иначе става мазало. Ама голямо мазало.

    Тефтерът, както каза ти, има огромен недостатък – няма backup, поне не и лесен такъв. Иначе всеки може да ксерокопира, но… сложно!

  5. Предпочитам хвърчащите листчета за дребните задачи, които не изискват да са описани на компютър, щото тях лесно можеш да си ги сложиш в джоба, да ги смачкаш с кеф, да ги драскаш яростно, а и не искат ток, не заемат място и единственото, което ти трябва за тях го има на всякъде – химикал.

    Колкото до нещата, които изискват напомняне използвам мобилния си телефон. Той е по-често с мен, а и няма identity problems, както компютъра ми 😉

  6. @Дончо: А какво става, когато ти трябват личните бележки, а си на място, където няма Интернет (колкото и рядко да се случва това в наши дни)?

  7. от къде мога да си взема такъв тефтер


    Коментарът е транслитериран от администратора. Моля пишете на кирилица.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *