Vegas by night

.

Лас Вегас през нощта… Неонови светлини отвсякъде, високите хотели ограждат булеварда, а цветните реклами се надпреварват да приканват посетителите да си похарчат парите точно при тях, а не в съседното казино. Идвахме във Вегас и миналата година, та го нямаше елементът “Яяяяяя, колко интересно”. И може би за това този път ми се стори по-скучно, че чак на места неприятно. Имах чувството, че в казината се пуши даже още повече и миризмата на цигари е примесена с острата миризма на дезодоранта, който разпръскват наоколо за прикриване на цигарената воня. Но комбинацията е още по-неприятна… Паркирахме зад Treasure Island, където бяхме миналата година (и затова знам къде точно е входът за паркинга) и излязохме на разходка по главната улица. Минахме по надлеза и отидохме до Venetian Hotel.

.

Влязохме в хотела да се разходим около имитацията на Canale Grande. Таванът вътре е доста висок и цигарите не се усещат толкова зле.

.

Пространството около канала е пълно с ресторантчета, барове и магазинчета. По канала плават гондоли ($15 на човек), а някои от гондолиерите даже пееха. Ако човек се абстрахира, може и наистина да забрави, че е само в хотел, където нещата не са истински… Улицата свършва на площада Сан Марко.

.

.

.

Не седяхме много дълго във Вегас, но впечатленията ми, че с всяка година ходенето там става все по-скъпо се потвърдиха. Всичко живо вдига цените, както и рекламата за казината… Но на нас забавления тип “давам си парите на казиното за съмнителен род забавление, изразяващо се в многочасово натискане на един бутон с надежда да спечеля много пари” не ни се нравят. Иначе както казах и миналата година, добре е Лас Вегас да се види поне веднъж – архитектурата и доста от атракциите си заслужават, но цялостното усещане почва да е много повече хазартно, отколкото на мен ми е приятно. За това и изкарахме само един час в разходки и после се качихме на колата и поехме по I-15 на север. Пътят беше пуст – явно наистина всички са отивали на Вегас… Покарахме още два часа и когато умората ни надви, спряхме да спим на една отбивка точно след като прекосихме границата между Аризона и Юта.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *