Пловдив – Приморско

Сутринта в 4:00 тръгнахме за морето. Успяхме да се събудим навреме. Отне ни около час да се приготвим и да свалим багажа и децата по колите. За наше щастие децата не се събудиха, а продължиха да спят. Тръгнахме от Пловдив две коли – брат ми и аз. Предвидливо си бях донесъл две уоки-токита от USA за подобни случаи – така можехме да се държим заедно. Качихме се на магистралата от изхода за Труд. Все си мислех, че магистралата е официално продължена поне с няколко километра отпреди 3 години, но съм се надявал напразно – пак си стига до преди Чирпан. Оттам се качихме на стария път за морето. Още откакто ходехме на море с Москвича, когато бяхме малки, съм свикнал да тръгвам от Пловдив рано сутринта. Първо се пътува по хладно и второ се избягва трафика. Много по-лесно се пътува когато не трябва на всеки 5 километра да изпреварваш камиони, движещи се с по 30 км/ч :-). Пътят е общо взето с добра настилка. През Чирпан и Стара Загора минахме през г
радовете, а не по околовръстните, поради две причини – имам спомени от завоите през града (и двете тумби, тип “заспал полицай”, на баира в Чирпан), и заради безкрайно неприятните ми спомени от околовръстното шосе на Чирпан от 1996-а година. Тогава се връщахме с Бо на стоп от едно пътуване до Сливен с един камион, на който му отне около 20 минути въпросното околовръстно, а става въпрос за може би 7-8 км. Надявам се, че са го оправили досега, ама не желая да пробвам, особено с деца, спящи на задна седалка. Малко след Нова Загора Елеа се събуди и брат ми трябваше да я хранят, та почнахме да търсим по-нормална бензиностанция (Шел или ОМВ, по мое лично мнение), на която да спрем и да помолим да претоплим детското пюре. Иначе все гледам около пътя подобни бензиностанции, когато не ми трябват, ама сега ядец… Малко преди Сливен видяхме табела за Шел, ама се оказа, че е на пътя, който влиза в града, а ние се качихме на подбалканския и я изтървахме. Трябваше да покараме още към 20-30 км и спряхме на Шел-а в Александрово – малко преди Петолъчката. Стоплихме храната и нахранихме детето, ние заредихме кафето и кроасани и продължихме. Пътят от Ч
ирпан до Карнобат е почти без дупки извън градовете. Но след светофара в Карнобат се почна една… Добре че имаше едно камионче пред мен и го видях как почна да кара на зигзаг, защото нямаше никакви обозначения или маркировки. Да му мисли който минава оттам през нощта и не знае. Значи има към 3-4 километра, в които големи правоъгълни парчета асфалт са отстранени – понякога на дълбочина до десетина сантиметра, и трябва постоянно да се криволичи. Хеле измъкнахме се. Ама имаше и още – цялата отсечка от пътя в гр. Айтос е изобщо без асфалт. Добре че навреме затворихме всички прозорци и спрях духалката в колата, иначе щяхме и отвътре да я напрашим. След Айтос само на още едно място имаше 100 метра отбивка през нивата, иначе пътят е добре. В Бургас се поизнервихме малко със сутрешния трафик, но почти не загубихме време.

Стигнахме в Приморско в около 9:20. Намерихме квартирата много лесно – улица “Странджа” почва от автогарата и минава покрай лятното кино, а аз имам представа къде се намират и двете места. Брат ми беше уредил един апартамент за нашето семейство и едно голяма стая за неговото. Настанихме се доста бързо и почна
хме да се чудим къде да ходим на плаж. Хазяйката предложи “на първата кула на ММЦ-то”. Отидохме там. Влиза се през едно малко бетоново пътче след първата тумба на пътя Приморско-ММЦ-Китен. Паркирахме на едно изоставено барче (щото няма къде другаде) и след 3 минути бяхме на плажа. Имаше само малко хора около кулата, но иначе плажът си беше празен. Взехме си чадър за 3 лв и шезлонг за 2 и аз гордо се запътих да си потопя краката в морето. Първата ми мисъл като нагазих беше “Абе аз май няма да се изкъпя тази година” – водата ми се стори много студена. Ама после се престраших и нагазих. И въобще не беше студено – само трябва да се прежали човек и веднъж да се бухне :-). Та седяхме там някъде до около 3:30 следобед. После се върнахме да се изкъпем и децата заспаха лошо – много се бяха изтощили от постоянната игра. Вечерта се разходихме из Приморско – вечеряхме в някакво “кафене” до площада. Цени = народни (кебапче = 1 лв, шопска салата = 2 лв), само дето обслужването беше едно… Сервитьорката хубаво почна с “Заповядайте, какво ще желаете?”, ама на третата реплика минахме на “Ами хлебчето ей ся ще ти го донеса”… После минахме пеша по главната улица на Приморско да търсим магазин за хранителни стоки, че да си купим нещо за десерт, както и бутилирана вода, че ние на морето не пием от чешмата. Намерихме. Добре, че в началото на юни няма много хора. Но предупреждавам – в момента, в който слънцето се скрие, става доста хладничко!! Аз си ходех по къси панталони и ръкави, но нали живея на Север, та съм свикнал.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *