Блясъкът на Холивуд (и трафикът на Лос Анджелес)

По принцип първоначалният ни план беше днес да караме 100 мили до Лос Анджелес и оттам всички да се качим на самолетите – Бобо за Bay Area, а ние за Buffalo. Нашият план се промени, но братовчеда все още си имаше билет за краткия 400-милен полет обратно, така че сутринта трябваше да го закараме до LAX – летището в L.A. Почудихме се къде да отидем сутринта – до Санта Моника на плаж или до Холивуд на разходка и преценихме, че втория вариант ще е по-добър. Общо взето не знаехме точно как да стигнем дотам, но спомените на Бобо и моите излязоха достатъчни и се озовахме точно на Холивуд булевард. Там има един голям мол, в който може да се паркира сравнително изгодно, така че слязохме да се поразходим по Алеята на славата.

Аз съм бил на това място и миналата година, но тогава бях в командировка и съм го виждал само на тъмно. На дневна светлина е много по-весело. Само дето и през деня, и през нощта, тротоарът със звездите е пълен с хора.

.

Героите пак са си там и предлагат да се снимате с тях, но тази година бяха малко по-различни. Зоро го нямаше, но за сметка на това имаше Елмо, Жената-котка, та чак и един имперски щурмовак…

.

.

Китайското кино и Kodak Theatre, където обикновено са премиерите – но не знам къде какво точно става…

.

.

Пред китайското кино е тротоарът за по-звездите – там, където всъщност им взимат отпечатъци, а не е проста плочка със звезда:

.

От обикалянето по тротоара и мола огладняхме и решихме да си намерим място за обяд. Бо искаше да провери още малко магазини, а ние с Бобо отидохме да седнем в един от ресторантите под мола. В Холивуд има масички и навън, под чадъри 😉 – нещо, което не се среща толкова често в нашия град. Келнерът – едно чевръсто младо момче – дотича почти веднага и попита братовчеда:

– Would you like something to drink, sir?

– A Pepsi, please.

– Sure, I’ll bring it right over. How about you, sir? – обърна се и към мен той.

В момента на обръщането видях табелката на ревера му – “Ivan, Bulgaria”. И поръчах вежливо:

– И за мен едно Пепси, ако обичате.

Момчето ме погледна втори път, усмихна се вежливо и превключи на български:

– Разбира се. Още нещо ще желаете ли?

И така до края на обяда с него си се разговаряхме на български. Без излишни приказки, разбира се – все пак човекът беше на работа, и не вървеше да си правим лаф-мохабет. Но колко много се различаваше обслужването на този човек от това, което съм виждал в или чувал за други ресторанти

Иначе в Холивуд и плочките в обществените тоалетни не са от най-обикновените…

И най-накрая видях къде е надписът на хълма… (вижда се отзад в далечината зад Бо).

За жалост стана време да карам братовчед ми на летището. Решихме да оставим Бо да се поразходи още малко сама, докато аз отида на летището и после да се върна да я взема и да си тръгваме към къщи. Разстоянието е около 15 мили, но LA си беше както винаги LA – трафик навсякъде и отвсякъде. Добрахме се до терминала точно навреме, пожелах на Бобо довиждане и приятен полет и се запътих обратно. Бях видял, че едната магистрала беше почти празна и бях решил да се върна по нея. И естествено попаднах в голямо задръстване. След 10 мили излязох наSanta Monica булевард и тръгнах към Бо, но и локалното каране е едно бавно… Светофар, светофар, задръстване. Моментът, в който за малко щях да пощурея, беше на два блока от мола – обадих се на Бо и й казах, че до 5 минути ще съм там. Но 8 минути и три зелени светофара по-късно даже не бях помръднал от мястото си. Не можех да стоя повече, че все пак ни чакаха към 2,500 мили 😉 и затова дадох газ по малките задни улички – добре, че спомените ми рядко ме подвеждат. Взех си жената от Алеята на славата и в 16:45 се качихме на магистралата, за да излизаме от града.

Лос Анджелес е разположен в една огромна котловина, която е дом на около 30 милиона души!! И естествено трафикът отразява тази реалност. А и все пак беше петък вечер и всички хора бяха решили или да си тръгнат от работа точно тогава, или да тръгнат да излизат извън града. И пак се влачехме като костенурки. Стигнахме до склоновете на планината (на 55 мили от Холивуд) след около три часа… Не мисля, че засега искам да живея на това място. Развалил съм се от липсата на трафик около мен и не искам да свиквам с това. А и гледката от склона на планината действаше много отрезвяващо. Поглед наляво към планините – чисто синьо небе. Поглед надясно към долината – и се вижда кафявият смог над града.

Най-накрая превалихме баира и движението се отпуши. Но като че ли всички бяха решили да тръгнат за Лас Вегас. И тристата мили до там минахме в плътен поток от коли и в двете ленти, движещ се с 80 мили в час. Магистралата беше много интересна гледка – колона от бяла светлина в ляво и колона от червена светлина отдясно. Но така поне на шофьорът не му се приспива, че има за какво да внимава. Стигнахме във Вегас в около 11 вечерта и слязохме малко да се поразтъпчем.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *