Под сянката на гигантските секвои

Следващата ни спирка от маршрута с Калифорнийски забележителности беше Sequioa National Park. Още от малък помня някакви черно-бели снимки от този парк в БТА Паралели и ми беше мечта да видя тези великански дървета. И мечтата беше на път да се осъществи…

.

Влязохме в парка от юг – откъм Visalia. Този път си имаше будка и бариера, преграждаща пътя. Показах новопридобития си пропуск за националните паркове, дадоха ми едно листче да си залепя на предното стъкло като знак, че съм редовен, и поехме нагоре. Пътят беше много тясен – по една лента във всяка посока и пак с баир от едната страна и дерето с реката от другата. Спряхме на центъра за посетители да си купим малко картички и пак поехме нагоре. В парка има някаква красива пещера, но посещението й отнема много време и решихме този път да я прескочим. Но имаше много други неща за виждане.

Първото беше Тунелната скала. Някога в миналото пътят е минавал точно под нея, но сега е отклонен отстрани. Има отбивки за спиране и от двете страни на скалата. Ако искате да се качите на нея, може да използвате пътечката по западния склон.

.

.

След тази скала се започнаха още по-остри завои с много изкачвания. Вървяхме много добре докато не настигнахме едно RV – няма къде да се задмине, защото нямаше прави участъци по-дълги от 40-50 метра. Нямаше и отбивки – пътят е отвоювал място от скалистия склон само колкото за себе си. Кретахме с 10 мили в час още двайсетина минути, докато завоите не свършиха и човекът с кампера не отби при първа възможност, за да пусне колоната от натрупалите се зад него 5-6 коли. И малко след това влязохме в гора с гигантски секвои. Аз шофирах, но трябваше да се насиля да продължа да дишам. Усещането е невероятно – все едно изведнъж се пренесохме хиляди години назад. Или напред, защото сега разбрах откъде на Джордж Лукас му е хрумнала идеята с гората на Ендор в “Завръщането на джедаите”! Огромни дървета с червеникавокафява кора ни заобикаляха отвсякъде и почти не пропускаха слънчевите лъчи. Спряхме на първия възможен паркинг и отидохме да видим отблизо първата си гигантска секвоя – “Стражът” (The Sentinel). Това дърво не е нито от най-големите, нито от най-старите, но ни беше много интересно да се видим какви сме дребни пред него…

.

Там има и музей, в който има доста факти за гигантските секвои. Доста е интересно, но не прекарахме много време там, а скочихме в колата и отидохме до Moro Rock.

.

Тази скала представлява нещо като връх на края на един каменен рид. Има направена пътека с отляти бетонни стълби и перила, който позволява изкачване до самия връх. На мен ми заприлича малко на изкачването по скалната стена на Мадарския конник, но тук пропастта е по-дълбока. Качването не е трудно – трябва само да се внимава при разминаване с други туристи, защото на места пътеката е доста тясна и не ми беше лесно да се провирам с фотораницата на гърба. Върхът на скалата е плосък, ограден с перила и опасан с предупреждения против гръмотевици, но оттам се разкриват наистина хубави гледки към високите върхове на Сиера Невада.

.

.

.

.

Пътят ни минаваше до една паднала секвоя. Двамата с Бо излязохме от колата и се покатерихме върху ствола й – тогава можахме да осеним действителната големина на тези дървета.

.

.

А тук Бо е в гората на Ендор ;-).

.

След това преминахме с колата през автодънера. Аз си мислех, че това ще е прочутата снимка, в която колата преминава през едно изкорубено във формата на тунел дърво, но това се оказа малко по-различно от снимките, които бях виждал едно време.

.

.

Една от най-важните атракции в парка е Генерал Шърман – най-голямото дърво, а и изобщо живо същество на света. При височина около 84 метра изглежда доста внушително. А има и нещо друго – възрастта на това дърво се определя на около 2,200 години (а това далеч не е най-старото дърво в парка – други негови събратя са на около 3,000 години). Когато дървото е поникнало, Римската империя е громила галите, Ханибал е царувал в Картаген, а династията Хан се е формирала в Китай. Дървото е видяло много години и епохи от човешката история и си седи такова и до днес. И продължава да расте!

Туристическият паркинг се намира доста над самото дърво – може би нарочно са искали да го отдалечат от влиянието на съвременната цивилизация. Пътеката надолу е 15 минути, а нагоре – не повече от 20, освен ако съвсем не сте загубили тренинг. На едно място на пътеката е направено напречното сечение на дървото, за да може да се види колко всъщност е широк стволът му…

.

.

.

След това дърво има още около 30 мили до една друга горичка със секвои, където се намира и друго голямо дърво – Генерал Грант. Там видяхме и какво представляват шишарките на секвоите – доста са голями. Добре че дърветата са оградени, че да не падат тези шишарки по главите на туристите ;-).

.

.

Това, което ми направи впечатление, беше че почти всички по-стари дървета са повредени по някакъв начин – или от огън, който издълбава големи хралупи близо до корените на дървото, или от брадва :-(. Но прочетох, че ако слоят под кората, който свързва корените с короната, не е прекъснат 100%, дървото има шанс да оживее и бавно-бавно да възстанови кората си. Разбрах и че кората на секвоите е червеникава поради голямото количество съдържащ се в нея танин – и това явно прави този вид кора непривлекателен за гризане от животните. Може би това също помага на дърветата да доживеят преклонна възраст.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *