През Сиера Невада

Невада (410 мили, 75 м/ч ограничение) ни посрещна с казината си още в момента, в който солената пустиня (както и щатът Юта) свършиха. Хълмчетата, които отделяха котловините една от друга, започнаха да стават все по-високи, а по околните върхове почнаха да се виждат преспи. Населените места около нас пак се срещаха сравнително нарядко. Продължавахме да се разменяме с Бо и да шофираме по няколко часа. Гледката около нас беше предимно планинска. Разнообразието дойде чак в края на щата – минахме през Рино (Reno, NV), което се опитва да бъде копие на Лас Вегас – има няколко големи казина и доста луди хора (карахме по магистралата през града с около 110 км/ч и точно през нашата кола отнякъде се появи групичка мотористи, които караха на задна гума и правеха какви ли още не щуротии…), но градът все пак е доста по-малък от Вегас и усещането далеч не е същото. Планините около нас почнаха да се изострят и така разбрах, че започнахме лека-полека да навлизаме в Сиера Невада.

В USA съществуват три големи планински вериги – Апалачите на изток, Скалистите планини в западната част на страната и Сиера Невада в Калифорния. От това, което съм видял досега, Апалачите приличат много на Родопите, Скалистите планини не мога да оприлича на нищо в България (заемат много голяма площ и имат много различни области – високи върхове, висока пустиня…), а Сиера Невада ми заприлича най-много на Рила – същите сурови скали, върхове и природа. По американски маниер планината е по-голяма и обширна от Рила, но усещането е същото!

Малко след Рино изкачванията взеха да стават по-осезаеми. Калифорния (210 мили) ни посрещна с добре дошли, пункт за растителна инспекция на колите (проверяват дали някой не внася разни необичайни за Калифорния растения или семена, които биха могли да съсипят флората й, но за наше щастие беше събота и на пункта нямаше проверяващи…) и доста разбита пътна настилка на магистралата. Предполагам, че пътят е винаги натоварен – свързва Bay Area с казината на Рино и курортите около Lake Tahoe, така че не ми е много ясно кога биха могли да го затворят за смяна на настилката… Спряхме за бърза почивка на един проход на 7,000 фута (2,142 метра) надморска височина и после се започна Голямото слизане. Пътят се заби в една клисура и доста се стесни – две платна с по две ленти разделени с тясна бетонна ограда и реката от едната страна на пътя. И жълта табела “Внимание! Слизане надолу през следващите 48 мили”. Завоите се подразбират от само себе си… Пътят беше пълен с коли и камиони и трябваше да внимаваме доста. Красотата наоколо беше удивителна!! Борови гори, скали, рекички, и от време на време изглед към Централната долина на Калифорния под нас. Аз не видях почти нищо от тази последна отсечка, защото зад волана беше Бо, а аз малко се опитах да подредя задната седалка и се разположих на нея с лаптопа с намерение да видя откъде точно ще трябва да минем за Сан Рафаел – крайната ни точка за деня. В крайна сметка реших да заобиколим залива от север по едно малко пътче, по което сме минавали и преди две години, но тогава имаше много трафик и 80-те мили от Golden Gate Bridge до Сакраменто ни отнеха три часа и половина. Сега всичко се движеше много по-бързо и в 19:30 слязохме от 101-а магистрала в Сан Рафаел. Трябваше да намерим къщата на нашата приятелка Вера, в която аз не бях ходил никога, а Бо беше посетила веднъж миналата година, и то на тъмно. Но бях намерил улиците на лаптопа и се взирах напред в табелките по кръстовищата. Свърнахме надясно на правилното място, Бо си припомни всичко и с уверена ръка паркира колата на стръмната алея пред къщата. Пристигнахме най-накрая… 2,660 мили за 48 часа – изобщо не е зле!

Вера ни посрещна с огромното си гостоприемство, трите си кучета и любимата на Бо тераса с изглед към залива на Сан Франциско.

Не се бяхме виждали отдавна и вечерта ни премина в доста разговори. Учудих се колко студено става в близост до водата след като слънцето се скрие – определено ми беше студено по боси крака навън. Но така е в Сан Франциско – зимата не е студена, но и лятото не е горещо.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *