Ден за роднини

Днес беше ден за роднини. Бо все не можеше д асе свърже с леля си, но накрая се чуха и се разбраха днес сутринта да им идем на гости. Те живеят в един от високите блокове на Капитан Райчо, та към 10 излязохме от къщи и тръгнахме пеша натам. Минаването по Кап. Райчо все още си е изпитание – единият тротоар е все още пълен със сергии, а другият е много тесен и неравен. Та трябва да се върви полека-лека. Апартаментът е нависоко и Пловдив се виждаше много добре! А и времето беше хубаво. Седяхме чак до два часа. Децата не се заиграха много с втората си братовчедка :-(, а само тичаха насам-натам.

Следобед решихме да изненадаме една наша доста стара позната, която живее в Щатите, но се беше прибрала в България вчера. Тъй като нямахме телефон за връзка, се натоварихме всички на двете коли и тръгнахме към Златитрап. Не помнехме къде точно е къщата, но попитахме из селото и ни упътиха. Намерихме я сравнително бързо. Тя още спеше след пътува
нето от Западния бряг. Остана много изненадана от делегацията, но можахме поне да се видим. Вечерта трябваше да си подреждаме багажа за морето, но се видяхме и с братовчедката на Бо, та после подреждахме куфари до около полунощ. Но се приготвихме. Сложихме децата да спят по-късничко с тайната надежда на сутринта да спят в колата по пътя. И си легнахме.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *