Фирмен пикник 2006

Днес ходихме на летния пикник на нашата фирма. Взехме и децата с нас – доста от моите колеги имат деца, а и щеше да има разни неща, подготвени за забавление. А и отдавна не се бяхме събирали с колегите така…

Пикникът беше в Chestnut Ridge Park – там обикновено стават и пикниците на българската общност :-). Паркът не е много близо до нас, така че трябваше да тръгнем по-рано. Денят пак беше доста натоварен от сутринта – репетиция, след това отидох да помогна на един мой приятел да товари покъщнина в камион… и чак после можахме да се
натоварим всички в колата и да поемем към парка. Той е разположен на доста голяма площ и има доста места за пикник. Трябваше да намерим къде е нашата фирма, но някой от колегите се беше погрижил да сложи знаци покрай единствения път в самия парк, така че не беше трудно да намерим нашия заслон.

Събитието беше организирано много добре. Имаше храна (естествено ;-)), музика, томбола с награди, изненади за децата. Имаше и най-различни състезания за малки и големи – бягане, скачане с чували поединично и по двойки. После колегите се заиграха на kickball – игра с правилата на бейзбол (които така или иначе не знам), но се играе с футболна топка. Играха възрастни срещу деца и децата естествено победиха ;-). Аз после успях да събера малко желащи да играем футбол – ама не американски, а европейски (soccer). Добре че имам един колега руснак, който също е фен. Доста деца се присъединиха към нас – моите синове са големи фенове на този спорт откакто гледахме световното първенство тази година, и винаги като сме навън ме питат дали няма да играем. Отдавна не бях тичал толкова сериозно и след около 10 минути изплезих езика ;-), а децата тичаха ли тичаха. Изкарахме половин час, но слънцето напече лошо и трябваше да идем да се скрием на сянка и да възстановим малко силите с хот-дог и бургери. Всеки беше донесъл по някаква салата или предястие и имаше много храна.

След това отидохме да пробваме някоя и друга игра. Децата искаха да хвърлят едни торбички с пясък, с които трябваше да се уцелят едни дупки. И двете деца се справяха много добре с хвърлянето.

Накрая имаше пинята. Това е май някакъв мексикански обичай – прави се някаква фигура от папие-маше и се пълни със сладки лакомства. След това се окача с въже на някое дърво и участниците се опитват да я разчупят с една тояжка и после да съберат и изядат лакомствата. Възможно е човекът с тояжката да е със завързани очи, така че да е малко по-трудно да се улучи фигурата – в нашия случай с вързани очи бяха по-големите деца, включително и нашият Ник. Но падна голям смях.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *