Утопия: Очаквания за бъдещето от 1968-а година

Третото хилядолетие

От началото на третото хилядолетие ни делят само тридесет години — не са много. Те са години, които напълно могат да се вместят в един човешки живот. И може би мнозина се замислят как ли ще изглежда посрещането на Новата 2000-на година. А то ще бъде толкова различно, че на хората, които ще седят тогава пред телевизионните екрани, нашата скромна 1968-а ще се струва безкрайно далечна, отдавна изпратена в миналото.

Впрочем ние винаги подхождаме към бъдещето с нашите обикновени сегашни представи. А тогава, в 2000-ната, телевизионни екрани не ще има. Още към 1980 година ще бъде въведена стереотелевизията. На определени места в домовете ще се проектират триизмерни изображения и зрителят ще има непосредствено пред себе си джунглите на Ориноко или репортаж от Лунната база. Приложението на лазера във фотографията прави още днес възможно получаване на триизмерни изображения в лабораториите. Няма да минат и десет години, и ще трябва да се откажем от сегашните наши телевизионни приемници.

Това ще е най-малкото нещо, от което ще трябва да се отказваме. Ако населението на земята се увеличава със същия темп и ако човечеството не извърши глупостта да се самовзриви в една ядрена война, планетата ни ще посрещне XXI век с население около шест милиарда. Това означава коренно преустройство на голяма част от градовете. Известният архитект Оскар Нимайер си представя бъдещите градове като огромни здания с хиляди жилищни помещения. Но не здания-мравуняци, а постройки, насечени от зелени площи, с игрища и алеи, извисени над облаците, залени от слънце. Зданията ще имат летища по различните етажи за личните автолети на обитателите. Земята с нейните ниско спуснати облаци, дъжд и сняг ще бъде някъде ниско долу. . .

Други архитекти си представят бъдещите градове в няколко пояса. Централната част е за административните сгради, а жителите имат домове в микрорайони, сред зеленината на планините и горите. Така или иначе, конфликтът между човека и големия град е толкова назрял, че той не може да не се реши. Големият град вече донесе свои характерни болести. Шумът и потокът от информация, с които залива своите жители, пренапряга нервната система. Вредните газове и изпарения несъмнено увеличават раковите заболявания. Броят на жертвите от транспорта упорито расте.

Бъдещето е длъжно да се справи с проблема за градовете. Ще бъдат скрити под земята почти всички транспортни средства. Вероятно до 2000-ната година бензиновите двигатели ще бъдат заменени с електрически и в чертите на града ще се движат почти безшумни електромобили. Летищата с техния грохот ще бъдат далеч, железопътните гари може би въобще ще изчезнат, защото няма да има нужда от тях.

А как ще живее човек?

Първо — той ще живее много по-дълго. Вероятно до 1980 година човечеството ще се справи с раковите заболявания. До 1990 година ще стане възможно лекуването на всички сърдечно-съдови заболявания. Това веднага ще отхвърли средната продължителност на човешкия живот над 85 години. Но дотогава вероятно ще трябва да се намерят и ефикасни средства срещу артериосклерозата, защото един свят, населен с бодри артериосклеротици, едва ли ще е много приятен. . . Предполага се, че до 1990 година медицината ще се научи да се справя със старческите изменения в различните органи и да отлага старостта. Вероятно ще се осъществи химически контрол над остаряването.

Вторият въпрос е—храненето. Резервите от плодородни земи на човечеството не са много. Паралелно с облагородяването на пустините, част от които ще се превърнат в градини, хората ще трябва да потърсят и нови източници на храна. Някои от тях и сега се набелязват — отглеждане на растения без почва, култивиране на сладководни водорасли. Морската крайбрежни ивица на много места ще бъде превърната в подводни градини и резервати за развъждане на риба.

Извънредно голямо влияние върху човечеството ще окаже проникването в Космоса. До 1980 година ще има лунни бази, в които периодично ще се сменяват групи учени. До 1990 година на Луната ще има космодрум — база за далечни полети. Дотогава човек вече ще е стъпил на Марс и Венера. Подготовката за пътешествие към по-далечните планети ще отнеме повече време. Преди всичко медицината трябва да осъществи анабиозата у човека — замразяването на човешкия организъм и размразяването му от автомати, за да станат възможни космически полети с практически неограничен срок. Но до 2000-ната година това ще е решен проблем. Както е известно, първият опит за замразяване на човек бе извършен през 1967 година, а тридесетте години до 2000-ната са достатъчно време!

Може би до 2000-ната година ще се осъществи и връзката с разумни същества от други планетни системи. Тази връзка по всяка вероятност ще бъде посредством радиовълни. Ние още не можем да си представим последиците от общуване с извънпланетен разум — те надхвърлят нашето въображение. Във всички случаи връзката ще е с технически много по-напреднали същества. И това е логично. „Другите” ще са започнали отдавна да „опипват” Космоса и за тях ние ще сме извънредно изостанали. Впрочем човечеството още не е подготвено психически и морално за среща с извънземни разумни същества. Даже едно несъмнено загадъчно явление като „летящите дискове” остава вън от обсега на науката и е предмет на спекулации, мистика или подигравки.

Предсказанията на бъдещето, даже основани върху сегашните данни на науката, са нещо твърде несигурно. За учените от началото на нашия век всичко изглеждаше открито и оставаха само няколко дребни неща за обяснение. Знаем какво стана. От дребните факти израснаха атомните гъби, появи се общата и специална теория на относителността, кибернетичните машини започнаха да мислят. 1900-ната година ни изглежда спокойна, безкрайно отдалечена.

Дано и ние не бъдем много изостанали за онези, които ще влизат в третото хилядолетие!

Тази статия прочетох в списание Космос, брой 7 от 1968-а година. Стори ми се интересно. Някои от предвижданията в тази статия са се доказали като истинни, а други ни звучат толкова наивно днес, през 2006-а година…

Как ли ще гледат на нашите предвиждания за бъдещето хората през 2050-а година…

11 thoughts

  1. Това сигурно е било в началото /или поне в предверието/ на “зрелия социализъм”. Нещата са прекалено оптимистични /направо фантасмагорични/. Или пък е все още неотшумял порив от първото излитане на човек в космоса. Така или иначе даже и в “мъндзърките” проекти като холографските домашни кина нещо сме “поизостанали”.
    Естествено, че нещата ще си дойдат ама не чак толкова скоро. 🙂

  2. Май точно тогава е, Антоне. Не знам в кой точно етап на описания от теб исторически период е било, че не сме били родени тогава, ама на този ми намирисва – в романтичните очаквания за бзкрайната сила на науката и прочее 😉

  3. Аз, за разлика от вас си спомням 1968г., тогава тръгнах на училище. Разглеждах шареното списание и се учех да чета по него. Реалността беше обаче съвсем друга. В повечето домове нямаше течаща вода, да не говорим за баня, а тоалетната беше на двора. Хората работеха от тъмно до тъмно и им мътеха главите със приказки за светлото бъдеще. Баща ми ме заведе в София да гледаме на телевизори, поставени пред американското посолство първите стъпки на човека на Луната – не че нямахме телевизор (беше единствения на нашата улица), но там показваха само зверствата на американците във Виетнам. Във въздуха се носеше тежко усещане за предстоящата термоядрена война и красивите фантасмагории помагаха донякъде “щастливите социалистически труженици” да забравят страховете си за бъдещето. Взех вече да съжалявам, че поставих в Интернет това списание, май е по-добре новото поколение да забрави веднаж за винаги пътя към черната дупка, от която се измъкнахме като по чудо.

  4. @george: Моля те, не сваляй сайта. Вече не помня точно кой беше, но някой умен и известен човек беше казал “Който не помни историята си е осъден да я повтаря”. Така че има полза и от това – било тя и само да мога един ден да покажа на моите деца с какви щуротии са ни залъгвали едно време, така че те да могат да се научат да разпознават съвременните такива. А който иска да забрави за черната дупка, може да го направи anyway – независимо от това каква информация има в интернет.
    Моля те…

  5. @george: Ако поколението забрави, има вероятност да повтори отново грешките на предишните поколения. А тази грешка е била чудовищна и е с чудовищни последици.

    Затова – недей сваля сайта. Ако не искаш ти да го хостваш – желаещи ще се намерят. Но недей, не и поради тази причина. Грешките трябва да се помнят.

  6. Като започнах да сканирам това списание исках да провокирам и други, да направят същото и да помогнат да се прехвърли в електронен вид нашето писано слово от докомпютърната ера. Идеята ми беше, че никой не е в състояние да прецени кое е ценно за бъдещите поколения, затова трябва да се сканира подред всичко. Подобна инициатива бе обявена в щатите, а после и във Франция, но тези проекти позаглъхнаха. Стана ясно, че са нужни огромни ресурси, а ползата от това е съмнителна. Ако нещо е много ценно за някого, той непременно ще си сканира това което му трябва, а останалите неща неизбежно ще се загубят завинаги, както това е ставало през цялата човешка история. Загубата на информация ще продължи и в епохата на Интернет, защото макар и ресурсите за запомняне на информацията да нарастват, с още по бързи темпове се генерира нова информация.
    Що се отнася до списание “Космос”, няма да го сваля докато мога да го хоствам. Макар и да има много малко посетители, те обаче правят огромен трафик и ще ми е трудно дълго да го крия на служебния сървър (само гугъла ми върти 3-4G на месец). Досега са го рипнали поне 20-30 човека, а стотици други са си свалили PDF и DJVU файловете, така че няма да се загуби нищо. Все пак, надявам се ако ми се наложи, някой от вас ще ми помогне да го преместя някъде, където има mysql, php, perl и 5G свободно място.

  7. Ех, хубави времена на надежди са били тогава. Дори ми стана мъчно.
    Блогът е чуедесен, идеите ти да запазиш списанията в Интернет пространството също.
    Успех!

  8. Извинявайте, че вече правя спам, но забелязах, че се изписа унгарското знаме до името ми. Ах тези объркани IP-та… От България съм си. 🙂

  9. Имам 3 бр от76та на”Космос”,1,6,7,9 от77ма,7 от 78ма,10 от 85та и 9 от 89та .Някой да се интересува??

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *