До Торонто и назад

В петък вечерта, след като се прибрахме от летището, седнахме в хола да отваряме куфари. Децата се въртяха нетърпеливо наоколо и чакаха да видят какво са им донесли баба и дядо. Един по един отворихме три големи куфара и дойде ред и на четвъртия. Майка ми го погледна малко странно и изведнъж зададе въпрос: “А кой ми е сложил този катинар на ципа на куфара?” Погледна го малко по-отблизо и заяви: “Това не е моят куфар!” Бре! Погледнах и аз етикетите, висящи от него – името и адреса бяха на някакъв момък в Канада. Веднага набрах телефона, написан на етикета, и на третия опит можах да се свържа с разтревожения собственик. Успокоих го, че багажът му е у нас, и започнахме да мислим варианти за предаването на багажа през границата. Погледнах на картата къде се намира адресът и за наш късмет беше по път за Торонто – точно до ИКЕА-та, която чат-пат посещаваме. Опитах се да се свържа с Air France, за да потвърдя, че нашият куфар е при тях, но безуспешно. И тъй като бяхме решили още миналата година, че ще си направим една разходка до Торонто, се приготвихме за ходене до там днес – с посещения до ИКЕА и летището.

Малко се бях зачудил какво точно да обясня на канадския граничен служител при прекосяване на границата. Да почна да описвам цялата ситуация – историята е странна, трябва много да се обяснявам, а и знам ли какво има в куфара… Да скрия за него пък хич не върви – ами ако ни дръпнат за проверка? Накрая реших, че както винаги, честността е най-добрата политика и ще изчакам да видя какво ще ме питат канадците. На границата първо зададоха редовния въпрос дали носим цигари и алкохол, и след него – “А носите ли нещо, което ще остане в Канада?” Описах историята с куфара честно и почтено и ни махнаха с ръка да преминаваме. Обадих се на хората с куфара веднага след това – бяхме се разбрали да се намерим на паркинга на ИКЕА и да им предам багажа. Пристигнах там доста преди тях и малко трябваше да ги изчакаме, но стана добре, защото Бо искаше да погледне за едни лампи в магазина. Хората пристигнаха, взеха си куфара и ни изказаха хиляди благодарности. Ама защо да не им се обадя и да не им свърша тази услуга – нали утре и на мен може да ми се случи? В лудницата по летищата винаги може да се случи нещо подобно. В живота си се водя от библейския принцип “Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях”.

Натоварихме се на колата и поехме към следващата си спирка – летището в Торонто. Спряхме на трети терминал и отидохме да попитаме къде бихме могли да търсим този куфар. Точно в залата за международни пристигания, където постоянно извира поток от чужденци, намерих едно бюро с табела “Информация”, на което беше седнал един усмихнат чичко. Попитах го и веднага получих отговор – “Вървете надолу и след малко ще видите вратата на багажния отдел на Air France на стената в ляво от вас. Ако там няма никой, качете се горе на етажа за заминаващи.” Намерихме отдела, чиято врата за щастие беше отворена и зад бюрото вътре седеше един млад господин. Почнах да му излагам случая и точно щях да го питам къде да търсим куфара, когато майка ми ми го посочи – на една багажна количка точно зад мен. Показах на младежа фиша за багажа, той свери номерата и ни каза да си вземем куфара. Така че можахме да свършим и тази работа без никакви проблеми.

Летището е на около 20 километра от downtown. Още като влязохме в града, започнахме да гледаме наоколо – небостъргачите, CN Tower (която доминира силуета на града), разхождащите се по улиците туристи и канадци ;-). Искахме да си направим пешеходна разходка, така че трябваше да си намерим паркинг. Отидох до Eaton Center и почнахме да се оглеждаме там. Наоколо е пълно с подземни паркинги, чиято тарифа през уикенда е 5-6 канадски долара за колкото часа прекарате вътре. Бяхме с бялата кола и трябваше да намеря паркинг с височина поне 2 метра, но се оправихме сравнително бързо. Излязохме на улицата и разходката започна.

Първо минахме през площадчето с езерцето. Водата замръзва през зимата и езерцето се превръща в ледена пързалка. Сега пейките около него бяха пълни с народ. Улучихме чудесен ден за разходка – топло, но не горещо, без слънце и с лек прохладен ветрец… Небостъргачи се извисяваха около нас, а в далечината се виждаше горната част на иглата на кулата. Централната част на Торонто е съчетание на стари и модерни сгради. Прилича едновременно и на съвременен американски град, и на някой по-стар европейски мегаполис. Аз лично чувствам по-европейски дух в Торонто – много хора ходят по улиците или се придвижват с колело, пушачите са доста голям процент от населението, магазините изглеждат малко по-европейски, има даже и трамваи… Вървяхме по улиците и зяпахме какво има наоколо. И не щеш ли, зърнах някакви слонски статуи между две високи сгради и свърнахме да проверим какво е това. Оказа се някакво вътрешно площадче с няколко медни скулптури, водоскок и доста пейки – приличаше малко на Копчетата в Пловдив. Децата веднага почнаха да се катерят по “мумака” и малките слончета – сега сме на етап “Властелинът на пръстените” и всичко се превежда в такива термини. Статуите бяха от чист бронз, но си седяха спокойно на площада – без никакви липсващи части. Повъртяхме се там доста време – можахме малко да поотпочинем, и продължихме разходката. Тъй като времето взе да напредва, децата почнаха да питат дали не можем да им купим нещо за вечеря. Аз нямах валута – не бях теглил канадски пари, а и не са ми оставали от миналата година, така че трябваше да търсим заведение, което да приема кредитни карти. Намерихме такова сравнително бързо, децата хапнаха по някое и друго парче пица и си продължихме обиколката. От време на време ми харесва да съм в голям град – чувството е съвсем друго. Да, на село се живее по-лесно и по-спокойно, но понякога си е прекалено лесно и спокойно ;-). Поне Торонто ни е на два часа път с кола и можем да идваме когато пожелаем. Разстоянието е много подобно на Пловдив-София.

Тръгнахме си чак по тъмно. Поне нямаше задръствания на връщане. Но аз успях доста да се уморя и се бухнах в леглото почти веднага след като се прибрахме в къщи – много неща ми се натрупаха тези дни. Но утре съм на работа и май ще мога да си почина малко в офиса :-).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *