PC проблеми

Преди няколко дена ми се скапа системният хард диск на студийния компютър в мазето – компютърът, който ползвам най-често, когато съм си у нас. Изведнъж отказа да тръгне и туй то. Добре че бях предвидил подобна възможност още преди много време и на този диск държа само операционната система и инсталираните програми. Е, не се размина без няколко дребни директории с данни, но има от къде да си ги възстановя. Оправянето не беше свързано и с инвестици, защото имах от преди един “стар” 80 ГБ диск и подмених изгърмялия с него. Преинсталирах си всичко наново и използвах случая да се отърва от няколко парчета софтуер, които леко ми пречеха преди, но все не можех да се навия да ги махна, когато всичко е наред и работи.

Защо ние хората сме бавни за промяна след като веднъж свикнем с дадено нещо? Не искам да обобщавам, но аз като свикна да използвам нещо по даден начин, после съм доста тежка гемия да се променя. Хем мразя рутината в живота си, хем искам да си ползвам клавиатурните комбинации, които знам още от 1990-а година… Сега в офиса се боря с една нова операционна система – трябва да намеря едни мизерии в нашия софтуер и да ги оправя, но ми е такава мъка, когато всичко е ново и непривично… Трябва да работя с мишката постоянно, защото клавиатурните ми комбинации са невалидни. И ми е едно такова неудобно. Не мисля, че е от възрастта – все пак още се имам за млад човек. Но навиците понякога са нещо вредно. Да, помагат ни да вършим работи бързо, но не искам (поне за себе си) същите тези навици да ме вкарат в едно русло, откъдето да не мога да изляза самичък или без зор. Добре е да има някаква промяна от време на време, че иначе в живота се настанява скуката. Но явно с компютъра в къщи трябва да се стига до етап “нещо трябва да се смени, иначе РС-то изобщо не тръгва”, че да направя някаква промяна, която обмислям със седмици и месеци.

Народната мъдрост “всяко зло за добро” още се доказва като вечна и истинна!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *