Кафе ресторант Мираж, Schiller Park, IL

(разказ на очевидец)

Schiller Park, Illinois, може с чиста съвест да си закачи етикета “Малка България”. Това градче е предградие на Чикаго и е приютило хиляди българи. Когато го видяхме за пръв път преди около седем години и половина чухме за ‘няколко жилищни блока с българи’, а сега там има цели улици и жилищни комплекси, където почти не може да се чуе английска реч, защото се говори предимно на български. Там се намира и българския ресторант Мираж – предлагат се кебапчета, кюфтета и други позабравени ястия от българската ресторантска маса. Даваме думата на очевидец.

Бях чувал и преди за българския ресторант Мираж в Шилер парк – за това как там те оглеждат от глава до пети още като влезеш от вратата, за номера с някой, който влиза и на всеослушание обявява в ресторанта “На паркинга има черно БМВ седмица с оставени светнати фарове, моля собственикът да иде да си ги угаси”, след което от някоя маса се надига един мъж и с тежка стъпка преминава през цялото заведение с израз “А вие мене виждате ли ме каква кола карам!”; за пушещите хора под надписа “No Smoking” и прочее мили родни картинки. Но човек обича да преценява и за себе си…

Добре е, че ресторантът има лятна градина. Така непушачи като нас могат да се чувстват поне малко по-комфортно, защото по-голямата част от клиентелата на ресторанта пуши. Масите и столовете са леки, метални и непретенциозни. Как да не се почувства човек като да не е напускал – всичките сервитьорки бяха с къси поли, прозрачни блузи и без забележими усмивки. Тази, която дойде до нашата маса, ме загледа изпитателно. Загледах я и аз.

– Добър вечер.

– Добър вечер.

– А меню ще искате ли?

Тук свикналият с американския начин на ресторантско обслужване клиент почва да се чуди защо изобщо му задават този въпрос. Не се познава със сервитьорката, не си я спомня от детските си години или от родния си град. Няма откъде да знае какво предлага ресторантът, така че менюто е много удачен пръв избор. Самото меню е около 10 страници. Цените са нормални, но по-скоро в горния край на ценовия обхват за такъв вид ресторанти. Ястията са описани и на английски така че ако в ресторанта случайно влязат и американци, да могат да се оправят без преводач.

Оказа се обаче, че някои неща в менюто точно сега ги няма. И това ви се казва след като сте поръчали точно това нещо и сте чакали около 20 минути. Едната донесена салата беше повяхнала – все едно е била нарязана преди няколко часа. Сервитьорката явно се намръщи на молбата да донесе друга, но го направи. Сиренето в гювечето трябваше да е бяло българско, но май беше използвано деликатесно – отдалеч ухаеше като на рокфор, и беше твърде солено. Две от салатите изобщо не се появиха по време на вечерята, а чак след напомняне от страна на клиентите. Масата седеше малко накриво и се клатеше от време на време. Едно възможно решение на този проблем е да се подпъхне паспорт (или дебела пачка пари) под този крак, но при липса на такива материали може да се използва и капачка от бутилка. Единият член на компанията влезе да пита бармана дали няма да може да му услужи с една капачка. Барманът го попогледнал и отсякъл:

– Ще ти дам капачка само ако си купиш бутилка бира.

– Ама аз съм си поръчал и вече я пия.

– Не ме интересува. Ако искаш капачка, поръчай си бира.

Масата продължи да се клати. За щастие вечерята беше към своя край. От време на време от паркинга на ресторанта някой току тръгваше със свирене на гуми – почти е гарантирано, че хората в ресторанта ще се обърнат да видят какво става и ще те видят и с каква кола си – явно това има голямо значение в Малка България.

По думите на един друг познат сервитьорките в Мираж имат високи очаквания за размера на бакшиша, който ще получат. 20% се приема за възможния минимум. Очакваният бакшиш е 30%. А това какво било обслужването и храната – че тези неща имат ли значение?? Важното е да дадеш бакшиш.

Извод – ако сте български емигрант, живеещ в околностите на Чикаго, и ви подгони носталгията, можете да посетите този български ресторант и евентуално да си припомните някои позабравени неща от живота в Родината ни. Ще си излекувате носталгията набързо…

6 thoughts

  1. ъмм. Незнам в какви ресторанти ходите в България, но мен кой-знае защо нито едно от изброените по-горе не ми се е случвало (може би с изключение на това, да не ми донесат меню, но тогава просто водя диалог за да разбера какво се предлага и обикновено, това е по-приятно от четене на меню; да не говорим, че и ако ми донесат меню, а знам какво искам, директно си питам и поръчвам, без да гледам менюто). Паралелът е крайно неподходящ, да не кажа обиден. И отново, защо все негативно за България?

  2. според мен Владо ти си напълно прав за повечето средно добри и лоши ресторанти в БГ (като гледам и в USA не са по различни БГ ресторантите) Аз в своя житейски опит съм си изградил функции, с които познавам такъв род ресторанти от далеч и просто не ходия в тях. В БГ (София) има достатъчно добри места където човек се чуства нормално :), наскоро разбрах че има и такива места покрай черноморието, бях се отчаял, но сега ще ходим в (Слънчев ден – Мираж) препоръчаха ни го като място без цигани, без кражби, с добро обслужване и с чист плаж 🙂

  3. @Георги Тодоров – вярно е, че има и добри БГ ресторанти в Чикаго, но знаеш ли – в тях пък се пуши и нямат маси от вън :-). Аз лично от доста време съм спрял да ходя в БГ ресторантите и магазините, защото пък в магазините се оказва, че не приемали дебитни и кредитни карти а само кеш. И като слезнеш зимата на паркинга на един от БГ магазините и газиш една педя кал. Затова ходим на други ресторанти и пазаруваме БГ стоки от магазина на един палестинец. Жалко наистина, защото наистина бих ходил и в БГ ресторанти и магазини, но ако са направени като хората и обслужването е също на ниво и може да седнеш някъде къде не се пуши, защото въпреки, че пушенето е забранено на всякъде тук, незнайно как в БГ ресторантите няма човек дето да не е с цигара, въпреки и даже напук на забранителните надписи над главите им :-). Затова не се учудвай на писанията на Владо и да си мислиш, че нарочно пише негативно за БГ. БГ кварталите и заведенията тук са същите както и в БГ, само че отпреди 3-4 години, когато единственото важно нещо беше да се вземат парите на клиентите. Аз съвсем отговорно мога да кажа, че сега специално в Пловдив има заведения и то много, които са светлинни години напред от тези тук. И пак казвам, че наистина е жалко, защото тук има над 120 хил. българи, на които ще е приятно да бъдат на едно добро място. Поне така си мисля де и ми се иска да бъде, ама кой знае 🙂

  4. @Делевски: Че какъв “български” ресторант ще е, ако има маса, на която може да се стои без да ти влиза тютюнев дим във всички отверстия? Това няма да е български ресторант.

    За да почувстваш добре “българската” обстановка си трябват поне 140-150 цигари, изпушени в рамките на 15 минути в помещение, което се проветрява веднъж годишно.

  5. Много приятно и алекоконстантиновски написано, Владо, не че мислим все лошо за БГ…, ама това сме си ние…, обичаме да си казваме и хубавите и лошите неща…, аз това им харесвам на българите…, да сте чули някой американец да казва нещо лошо за себе си???…да не би Алеко Константинов да е мислил лошо за БГ! …е, за цигарите и обслужването е друг въпрос…
    Аз се обръщам с една друга молба – мой приятел от Велико Търново издирва брат си – Евгени Стефанов Марков. Последно го е чувал от Чикаго. Няма документи (иначе щях да го издиря по ss#). Нека да пише на моят мейл – kopublishing@yahoo.com
    Благодаря,
    Джина К.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *