На църква в Пловдив + Още един рожден ден

Сутринта всички вкупом отидохме на църква с брат ми и семейството му. Не бяхме посещавали новата сграда в такъв състав (аз ходих миналата седмица, но неделя беше денят след нашето пристигане в България и само аз успях да се събудя след смяната на времето, а Бо и децата останаха да спят до около 12:30, но после нямаше никакъв проблем). Докато се натуткаме, времето малко напредна и отидохме малко по-късно отколкото аз мислех – към 9:45. Залата беше почи пълна, та намерихме място за Евгений, жена му и детето, а ние с Бо и нашите деца отидохме пак в стаята зад пулта. Службата мина много добре – припомнихме си българската си църква. След като службата свърши, можахме да се видим с много хора в двора – всеки искаше поне да каже “Здравей”. Към 1:15 вече бяхме готови да си тръгнем :-).

Следобeд бяхме канени на рожден ден у баща ми. Прибрахме се в къщи да се попреоблечем и хайде пак по транспорта – понеже количката, която носим за дъщерята на брат ми, е доста голяма и не се хваща в багажника на Мицубишито, когато в него трябва да има 5 човека, трябваше пак да се разделим и групата с количката да се качи на такси. Стигнахме у баща ми в около 2 часа. Той беше поканил и пазарджишките ни роднини, че да използваме случая да се видим и с тях. Баща ми първо мислил да нареди масите навън под боровете както обикновено, но беше решил, че може да вали, та бяхме вътре в къщата. Първо Ник го хвана срам от толкова много хора и беше по-тих от водата, но когато uncle Valentine го подкупи с малко пиле, се отпусна и после не млъкна… Също като баща си. По едно време вън се изля ужасен порой – добре че бяхме вътре. Изкарахме много добре – накрая останахме само нашето семейство + бащата на Бо да люпим семки и да си говорим за това-онова. Като едно време.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *