Водопадът от чужбина

Една приятелка ни беше казала, че днес по обяд ще затварят крайбрежната улица за някакъв парад и ние решихме да отидем заедно, че да заведем децата. Нямах много информация какъв точно ще е парадът и къде ще трябва да застанем да гледаме, но видяхме на място. Оказа се, че всички пожарни команди в района ще дефилират по улицата. Не разбрах защо точно днес и има ли това връзка с някакъв тяхен празник или не. Пожарните команди в USA са финансирани от съответния град или село, в който се намират, но те си измислят и други начини за набиране на средства – знам, че в сградата на почти всяка пожарна има и по една голяма зала, която дават под наем за разни събития. Видяхме доста стари пожарни камиони – не знам дали ги използват още, но най-вероятно ги държат, за да ги дават и тях под наем за разни подобни събития. Повечето от групите си имат и духова музика – някои от тях свирят с национални носии (шотландска, например), а едни други веселяци се бяха облекли като клоуни. Почти всяка група беше качила по-старите си членове (имаше хора, които са били част от дадена пожарна команда по 50 или 60 години) в някакво превозно средство и гордо ги представяха на населението :-). Нямаше много зрители, че беше доста горещо на слънце. Децата се радваха, само даваха сигнали на шофьорите да надуват клаксоните или да пуснат сирената за малко и си прекараха много добре – за тях това си беше атракция.

След парада се прибрахме за малко в къщи и след няколко часа заведохме децата на sleepover – да прекарат нощта в къщата на едни тяхни приятелчета (които пък ние бяхме взели предишната вечер на sleepover и имахме четири деца у нас…), а ние с Бо тръгнахме към водопада. Искахме да отидем да го видим от Канада, но този път оставихме колата от нашата страна и минахме пеша по Rainbow Bridge. Частта от Robert Moses Parkway точно под моста за Козия остров все още предлага паркинг без пари. От там до моста е към десетина минути пеша. Вече осма година живеем тук, но досега не бяхме минавали пеша по моста за чужбина. На излизане от Щатите няма никаква проверка – минава се през една еднопосочна въртяща се врата и си на “ничия” територия. По средата на моста има една плочка, която отбелязва къде точно е границата. От другата страна се влиза в една стая за проверка на документите и вече бяхме в Канада. Пешеходната алея до реката гъмжеше от народ – в Канада винаги има много повече тълпи. Там беше точно като на Главната в Пловдив. На водопада винаги се засичаме поне с една група българи и днешният ден също не беше изключение – май имаме много сънародници по света. Говорехме си с Бо, че колкото и хора да видяхме на водопада, нямаше един с един да си приличат, освен по едно – дошли от всички краища на света да видят Ниагарския водопад. Направих снимки само на американската страна на водопада, защото от канадската се виждаха само водни пръски. На връщане се качихме на хълма на Clifton Hill, защото още от моста бяхме видяли една нова атракция – едно гигантско виенско колело, от чиито кабинки сигурно ще се откриват хубави гледки към водопада. Оставихме качването за друг път, понеже сигурно и на децата ще им хареса. Помотахме се още малко из Канада и тръгнахме да се прибираме. При връщането към USA се събира такса – по 50 цента (няма значение дали в американска или канадска валута) на човек. При преминаването на имиграционен контрол от нашата страна се оказа, че трябва да ни напечатат едни документи, та изгубихме малко време, но поне за никъде не бързахме…

Снимки от парада и от водапада има тук.

2 thoughts

  1. Пожарната от 50-те много мяса на “джоган” – помниш ли тая марка 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *