Паспортите

Днес ходихме пак до паспортен отдел на ул. Волга да си вземем новите задгранични паспорти, пък и брат ми имаше малко работа там. Тъй като си легнахме късничко снощи, не отидохме съвсем рано сутринта, а някъде към 10:30. Този път нямаше никакви опашки… Не знам дали се дължеше на факта, че отидохме по-късно, или на това че беше събота (въпреки че се отработва 23 май и си е пълен работен ден). Почти не чакахме. Самото получаване ни отне към десетина минути за двамата, защото трябваше пак да препроверим кои страници на старите паспорти не искаме да ни дупчат, да се подписваме на формулярите и прочее… Но вече имаме нови паспорти. Важат 5 години. Но следващия път май ще си ги вадим през консулството в Ню Йорк.

Следобяд отскочихме до аковски да вземем една количка за бебето от едни приятели. Горе–долу помня къде е пътят за там и без да гледам карти. Прекият път през Калековец и Стряма е малко бавен, че в селата има павета, а и доста л
окви се бяха образували като следствие от ежедневния дъжд. Бо реши да остане за малко повече там, а ние с брат ми и жена му решихме да пробваме да се върнем за Пловдив през Шишманци и магистралата – да видим дали ще е по-добре и по-удобно, а и за да избегнем малко дупки. Но пътят от Генерал Николаево за Секирово се оказа затворен. Попитахме един от местните жители за пътя: “Добър ден” “Добър ден” “Извинявайте, откъде да минем за Шишманци?” “Ами той пътят е затворен, така че оттам и оттам. А вие що искате да идете в Шишманци, закъде сте се запътили?” “Ами за Пловдив.” “Абе що ви е тогава да ходите в Шишманци, е къде ви е пътят за Пловдив, хващате го и сте там.” Ама ние първо се набутахме по едни двойно по-лоши дупки, изпуснахме пътя за втори път (поради лиспа на табели преди разклона, който трябва да се хване) и накрая се отказахме и пак се върнахме в Пловдив по дупчестия път. Но сега поне има асфалт в кв. Парчевич, щото преди около 10 години нямаше.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *