30-годишните трябва да са мъртви

(Източник: Critical Section. Преводът е мой.)


Според днешните законотворци и бюрократи тези от нас, които са били деца през 40-те, 50-те, 60-те и дори 70-те години на миналия век не трябва да са между живите.

Детските ни креватчета бяха покрити с ярка боя с олово в нея.

Нямахме специални капачки на кутиите с лекарства, вратите и шкафчетата, и когато си карахме колелата, изобщо нямахме каски. (А няма да споменавам за рисковете, през които сме минали докато пътувахме на стоп.)

Като деца сме се возили в коли без колани или въздушни възглавници.

Пътешествието в каросерията на някой камион в някой топъл ден беше винаги специално събитие.

Пиехме вода от градинския маркуч, а не от бутилка. Ужасии!

Ядяхме курабии, хляб и масло и пиехме безалкохолно със захар в него, но никога не бяхме дебели, защото по цял ден играехме навън. Една бутилка се споделяше между четирима приятели, и никой не умря от това.

Часове наред си правехме лагерни колички от отпадъци и после се спускахме по хълма – само за да открием, че сме забравили да им сложим спирачки. След спиране в храстите няколко пъти поред се научихме да разрешаваме този проблем.

Излизахме от къщи сутринта и играехме навън по цял ден – само трябваше да се приберем като се стъмни. Никой не можеше да се свърже с нас през това време – нямахме клетъчни телефони. Немислимо!

Нямахме Playstation, Nintendo-64, X-Box или каквито и да били други електронни игри. Нямахме 99 канала кабелна телевизия, видеофилми, пространствено озвучаване, лични телефони, лични компютри или Интернет чат. Имахме приятели! Излизахме навън и си ги намирахме. Играехме народна топка, и понякога от ударите с топката наистина ни болеше.

Падахме от дървета, изподрасквахме се, чупехме си кости и зъби и нямаше съдебни процеси за тези нещастни случаи. Те бяха нещастни. Никой друг не ни беше виновен освен самите ние. Помните ли нещастните случаи?

Биехме се помежду си и бяхме почернели и посинели, но се научихме да преодоляваме тези неща.

Измисляхме си игри с пръчки и топки за тенис и хапвахме червеи, и въпреки предупрежденията, нито си извадихме очите, нито пък червеите живяха вечно в нас.

С колела или пеша отивахме до къщата на приятеля ни, чукахме на вратата или звъняхме на звънеца или просто влизахме вътре и си говорехме.

Бейзболната лига имаше приемни изпити и не всеки можеше да е в отбора. Тези, които не можеха, трябваше да се научат да се справят с разочарованието.

Някои ученици не бяха толкова умни, колкото други, така че трябваше да повтарят класа. Ужас! Тестовете не бяха променяни по никакъв повод.

Действията ни си бяха наши. Последствията бяха очаквани.

Мисълта, че родителите ни ще ни платят гаранцията, ако нарушим някой закон и ни хванат, беше недопустима. Те всъщност подкрепяха закона. Представете си само…

На това поколение принадлежат някои от най-умните хора и най-добрите откриватели. Изминалите 50 години ни донесоха експлозия на развитие и нови идеи. Имахме си свобода, провали, успехи и отговорности и се научихме как да се справяме сами с всичко това. И ти си част от това!

Поздравления!

Моля препратете това към всички, които са имали щастието да израснат като истински деца, преди адвокатите и правителството да оправят живота ни за наше собствено добро…

Не ви ли се иска да почнете да тичате из къщата с ножици в ръка?


Дончо ми прати връзката днес. Толкова ми хареса, че го преведох и на български.

18 thoughts

  1. И на мен ми харесва много.

    Ей тва изречение има нужда от малко ремонт:

    Измисляхме си игри с пръчки и топки за тенис и хапвахме червеи, и въпреки че ни беше казано, че ще стане така, не си извадихме очите, нито пък червеите живяха вечно в нас.

    Вместо това може:

    …. и въпреки предупрежденията, нито си извадихме очите, нито пък червеите ….

    Поздрави!

  2. супер е и на мен ми харесва много, браво за превода много интересна статия и много вярна, сигурно всеки може да си направи изводи за това какво ще е поколението след 30-40-50 години…… дано е по-добро от нашето, но каквото и да е за него ще сме отговорни НИЕ !

  3. Много вярно аз най вероятно съм един последните живели така 🙂

  4. Това се е случвало винаги и всяко поколение е говорело така за следващото (спомнете си вашите родители какво са казвали като сте били малки). Според мен е нормално – света се развива и това което си правил преди и си считал за нормално, не е задължително да е пак така след 30 г. – даже напротив – хубаво е, че е различно. Иначе всичко щеше да си стои същото и щеше да е много скучно и сиво. Мои си мисли :-).

  5. @Всички: ако има още изречения или фрази за редакция – казвайте ми, моля. Направих превода за около 15 минути, и то само на първо четене.

  6. Супер! Прочетох го с интерес – все едно моите мисли, но предадени по много точен начин. Само за фунийките и скобарките са забравили, ама те са си българско изобретение сигурно 😉

  7. Може би в Щатите споменатите теми се усещат по-силно, защото манията за “здравословен” живод е с колосални размери и “грижата за човека” и т. н.
    Ама Владо помниш ли едно от първите ти изявления след като отиде в USA – “Low fat x много пъти = Много FAT”.
    Аман от грижа и съвети как по-правилно да си живееш живота! Както се вижда доста хора го осъзнават.

  8. Абе как можете да пишете такива глупости. Ако искате да се върнем да живеем и в каменната епоха

  9. Последното предполагам е за мен. Не искам да се връщам в каменната ера ама и ми идва множко многотонната рекламна помия за еди кви си фибри, дето според продавача са се пръкнали преди два три месеца – да кажем, или пък еди какъв си суперуред, който видите ли току що го измислихме – какви сме гении. И за всички тези “гениални” и “суперздравословни” новости ТРЯБВА ДА СЕ БРЪКНЕШ ПОВЕЧЕ!
    Статията много правилно улучва насоката – и преди е имало почти същите условия и познания – дажи и такива условия, които според сегашните гении са едва ли не смъртоносни – а пък май нещата са седяли по-добре и по-естествено. И доста по-евтино!

  10. Ама разбира се, никой не говори че всичко сега е ок. Но все пак се стремим към ЕС и техните стандарти, стига сме яли вече кренвирши с пълнеж от … айде да не казвам какво. А и сравнението което ми дойде наум сега за миналото си е като “Матрицата”, само че доста по ограничаващо. Абе то преди имало ли е въобще избор как да живееш?

  11. Интересна статия .. но трябва да призная някак трудно ми влиза под кожата – и не мисля, че е заради годините ми. Просто света, който се отрича – а именно водата от бутилка (аз си пия чешмяна), съдилищата (тук май още не сме свикнали да ги ползваме заради пословичните проточвания), фибрите (предпочитам заквасеното вкъщи мляко у родителите ми пред Данон), това за “едно време ходехме и звъняхме на вратата на приятелите” дори не го разбирам … не мисля, че описва моя свят! Е, имаме компютри, интернет, игри. Но преди 40на години един възрастен човек е можел да каже : “А в детството си нямахме телевизори…”

    И си мисля, че все още тази действителност не е българската действителност.

  12. @Здравко: то това си е доста американски текст. Даже си гворехме с Дончо онзи ден, че не знам колко ще е близо до нашата култура и начин на живот – аз хубаво ще го преведа, ама само преводът не стига понякога…
    @Иван: не, не желая да живея в каменната епоха. Но си мисля, че може да не ни залива толкова много помия, даже и да имаме толкова много технологии. И можем да правим някои неща малко по-добре и да се чувстваме повече хора! И винаги имаш избор как да живееш живота си – преди, сега и след време. Но изборът ти е личен. И ако и аз цитирам “Матрицата”, все пак сам си избираш кое хапче да глътнеш. Аз може би за това не чувствам да живея в матрица…
    @Ирина: както казах и на Здравко по-горе, статията си е американска. Но аз много добре виждам тези дреболийки във всекидневния живот тук. И не са много приятни. Честно!
    Това за ходенето и звъненето: вече не може просто така децата да се събират да играят. Понеже като са малки, трябва да има възрастен наоколо, трябва първо да се уговорят по телефона, често за дни напред, и тогава да се видят. А едно време с нас не беше така.

  13. Ай, чи са идосах сига!

    Абе, Ира, каква вода от чешмата бе? Вкъщи може и да пиеш (ако пиеш кой-знае колко вода вкъщи), ама я си признай дали си наливаш шишето с минерална вода от чешмата? Що ли не си спомням да пиеше от чешмата?
    Освен това, доколкото знам и помня, сокчетата производство на “СОДИ”-Девня са редовна напитка на бюрото ти?
    Пак освен това, и пак доколкото знам и помня, ти си доста под 30така, така че не се очаква тази статия да ти влезе под кожата. Ти си от т.нар. “Чернобил”-поколение, родена и израсла под Чернобилската радиация, употребяващо редовно тежки химии от рода на “пържени ролца със сирене/сусам” и т.н.

    Статията е за мен, Владо, Здравко и други древни макроорганизми 🙂

  14. Хахаха, ние май вече клоним към макроорганизмите, хеле аз 😉

  15. Дончо, хубаво си ни подредил, че и себе си барабар… А аз щях да кажа като Карлсон, който живее на покрива: “Закръглен мъж в разцвета на годините си” или нещо подобно, а пък ти направо – макроорганизми.
    @Здравко: че то май вече всички клоним натам :-). Къде са гладните студентски години, когато всички бяхме стройни като фиданки, а?

  16. Минерална вода пия само в офиса – като пия 😉 За сокчетата – е, да, употребявам натуралния нектар от моркови (напоследък доста нашумя). Иначе не пиех от чешмата в първата квартира в София – пиех първите дни, пиех първите дни, но веднъж я оставих да се изтича в банята и намерих ваната пълна с ръждива на цвят и мирис вода! 🙂 В сегашния апартамент водата е хубава и вкусна (новите тръби явно имат значение).

    Да, нямам 30, но все пак смятам, че още не сме стигнали описаното в статията – но спокойно, ние имаме голямо желание да го стигнем… Било то за да се чудим после що сме отишли, като тези, от които сме видяли, вече се връщат…

  17. @Ира: А за макроорганизмите нещо да кажеш? Стремите ли се и тях да стигнете?

    @Здравко, Владо: Хубаво беше, маамустара. Ама го няма вече. Тогава някакси не осъзнавах колко бързо ще мине това време. Беше ми криво за “още по-великите” години в ТЕТ-а. И за унищожения приятелски кръг от тия години.

    А сега… абе що все за миналото се замисля човек?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *