Посрещането на брата

Днес сутринта трябваше да тръгна по-раничко от Северна България за София. Брат ми пристига с жена си и дъщеря си в около 15:00 на летището. Уговорих си среща с един приятел в София – бяхме се запознали онлайн чрез една обща позната, че имаме общи музикални интереси, но се видяхме само за 5 минути на летището при пристигането ни в България и ми се искаше да си поговорим малко повечко. Отлепих в около 9 часа от къщата. Бях сам – жена ми и децата щяха да тръгнат малко по-късно с тъста и се разбрахме да се видим направо на летището. По пътя почти не ме валя, макар че времето беше доста намусено. Минах през Враца, Мездра, околовръстното на Ботевград. Много отдавна не бях минавал и оттам. На около километър преди да се кача на магистрала Хемус, една жена почна много настойчиво да ми маха отпред и аз като наивен добряк си помислих, че и се е счупила колата (имаше една спряла кола на банкета). Като я наближих обаче, разбрах заблудата си – тя явно беше от контингента и в усилено търсене на мющерии ;-). Дадох газ и отпраших нагоре. На магистрала Хемус имаше едно-две места в ремонт, а и в единия тунел движението беше отклонено само през едната тръба. Всичко, което ти трябва на такива места, е някой камион пред теб, който не може да се движи с повече от 40-50 км/ч по баира… Но тези случаи бяха много рядки. Минах през Богровите и задължителните два-три полицейски поста и влязох в София. Пак ново преживяване – не помня да бях влизал в София по Ботевградско шосе. Уж щях да си гледам картата да видя къде точно ще изляза, че да измисля как да стигна до НДК (срещата ни беше на Макдоналдс там, че има паркинг), но така и не стигнах дотам. Но за мое щастие излязох на познато място – около гара Подуене, а едно време съм се подвизавал малко там благодарение на Влади Гачев, така че знаех къде се намирам. Движението из София беше понатоварено, но не беше супер зле – малко се бях поприготвил за по кофти ситуация от всичко, което бях изчел :-). Само дето си мислех, че има вход за Макдоналдс от бул. Евлоги Георгиев, но нямаше, та трябваше малко да пообиколя, че да вляза от напречния булевард. Видяхме се с адаша и си поговорихме, но нямахме чак толкова много време. Минах и през тях, да ми покаже с какви китари свири и как си записва проектите, и стана време да тръгна за летището.

Смятах, че 40 минути ще ми стигнат от бул. Ал. Стамболийски до летище София. И вероятно щяха да ми стигнат, ако в момента, в който се качих на Евлоги Георгиев светофарите на Графа, пред Стадиона и на Цариградско шосе не бяха решили да вземат обедна почивка ;-). Образува се трафик. Но хората си чакаха реда търпеливо, а доста бързо по кръстовищата се появиха и регулировчици, та загубих само около петнайсетина минути. Светофарите почнаха пак да работят като подминах Националния стадион. Цариградско шосе вървеше бързо, и в около 14:50 бях на летището с Бо и Ник, а Вик остана да чака с дядо си. Самолетът беше обявен с около 25 минути закъснение, така че трябваше да поизчакаме малко. Накрая се приземи и почнаха да излизат хора. Аз успях да заема стратегическа позиция пред външната врата на зеления коридор, че да виждам кой излиза отвътре. Тук брат, там брат – няма брат. Зачудих се дали си е спомнил да се качи на самолета с всичките проекти, които са му на главата :-). Но се появиха с жената и дъщерята след около половин час… Натоварихме нас си и багажите по двете коли и тръгнахме за Пловдив. Нямахме никакви проблеми по пътя – даже и не ни валя много. Детето понесе много спокойно наплива на всички роднини в Пловдив. Ние с Бо поседяхме малко с тях и после се приготвихме и тръгнахме за срещата на Е курс.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *