България и Европейската общност: Какво всъщност искаме?

Признавам си, че във вторник още щом отидох на работа в 9 сутринта (16 часа българско време), почнах да се ровя по българските новинарски сайтове да видя какво ще е решението на Европейския Съюз за България – дали ще бъде приета през януари 2007-а година или ще бъде отложена за 2008-а. Както вече всички знаем, не стана нито едното, нито другото – казаха ни, че ще ни кажат през октомври.

В следващите дни поговорих с няколко приятели, живеещи в и извън България. За това какво всъщност искаме и какво очакваме от присъединяването на България. Ясно е, че принадлежността на страната към някакъв съюз от други държави няма да промени положението като с магическа пръчица – т.е. веднага. И ако средната месечна заплата е 300 лева в деня Е-1, просто няма как да стане 1500 евро в деня Е. Просто парите трябва да дойдат отнякъде. Чувам мнения от доста хора, че за България ще е по-добре да остане извън Съюза – очакват да сме пак девета дупка на кавала, в ъгъла на Европа, с ниски заплати и с куп ограничения за свободно придвижване и право на работа. Аз не знам много за прословутите “предпазни клаузи” и за това какво ще бъде разрешено и забранено на собствениците на български паспорти – това ще го видим чак след като стане ясно на коя дата и при какви условия ще ни приемат. Да, контролът на Европейския Съюз върху държавата ни може и да позатегне уважаемите ни държавници. Но може пък и да не стане точно така. Казва ли ти някой, а и смееш ли да попиташ… Чувал съм много хора да изразяват надежди, че като станем част от Обединена Европа, те ще инвестират у нас и всичко ще вземе да върви добре. Но като гледам сега, едни от основните боричкания са кой точно ще преразпределя европейските пари на местна почва, а начинът за това най-вероятно няма да е точно “на ползу роду”, а по-скоро ще е “на ползу джобу” според мен. И ако аз съм един инвеститор, няма да искам да наливам парични суми в каца без дъно, откъдето те ще изчезват без видими резултати, колкото и преразпределителите да се опитват да ме увещават, че вършат какво ли не. (То ако чете човек български новини, според официалната статистика в България престъпленията са с по-малко процентно изражение от Германия, да речем, но никой не споделя статистиката за това колко сигурни се чувстват хората по улиците или в ресторантите в двете държави.)

За мен главното положително влияние от присъединяването на България към Европейския Съюз ще е възможностите, които ще се разкрият пред страната. Но ако те са ограничени по договор, не виждам какво чак ще му е положителното тогава. Ще го има, но не в близкото бъдеще, а ще трябва да изчакаме още доста годинки преди видимата промяна на нещата. За заплати въобще няма да говоря, въпреки че според опита на други присъединени страни цените винаги скачат.

И най-важното – промяната в дадено общество винаги трябва да тръгне отвътре, от индивидите, които го съставляват. Когато всеки един от нас се замисли преди да даде подкуп някому или преди да си хвърли хартийката от баничката на улицата. Колкото и народът ни да е уповавал на външни спасители в последните няколко десетки – ако не и стотици – години, резултатите показват друго. Че ако ние не решим да се променим, никой друг няма да може да промени обществото ни, колкото и да вярваме че това ще стане лесно и за един ден. И трябва да се замислим и да видим какво искаме ние – за себе си, семейството си и страната си – и каква точно цена сме готови да платим за това, което искаме!

2 thoughts

  1. Въпросът, който масово се дъвче е: дали си струва да ни приемат, когато ще ни приемат с ограничения? Или да изчакат още 5-10 годинки, когато (евентуално) ще могат да ни приемат от раз!
    Е, аз твърдо смятам, че този въпрос умело го подхвърлят именно тези среди, за които влизането в ЕС е или “отричане на Братушките”, или за които влизането в ЕС означава, че ще трябва да излизат или на светло, или съвсем да се закопаят в (макар и широки) дупки.
    Няма страна, която да е влязла от раз и без никакви ограничения. Гърция например, въпреки и страна от ЕС, няколко години чака за да въведе €.
    Така че, ограничения ще има. Ако обаче сега останем петнадесета дупка на кавала, тогава още по-лошо! Затова по-добре да бъдем в девета (както казваш по-горе) :), отколкото както до сега.

  2. Честно казано ако няма да можем свободно да си търсим работа по европейските пазари на труда не виждам някакъв смисъл от присъединяването на БГ към ЕС, ДА от 7 до 12 години след присъединяването може и да се отворят пазарите на труда и за нас… Е явно всичко, което става в България е за в бъдеще време, а ние които живеем в сегашното време…? За това не се вълнувам много от това дали, кога и как. Дори понякога си мисля, че европейците ще са много глупави ако ни пориемат в ЕС, то това нашето не е държава нито пътища нито законност нито фирми като хората имаме. Връщам се от 6 дни обиколка с кола из Гърция – разликите дори и само тези на пръв поглед са фрапиращи, до токолва, че като влязох обратно в БГ се попитах: Какво общо има България с Европа…!?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *