За авторските права и “Труд”: какво пише в закона

Сигурно вече повечето от нас знаем за историята с Виктор Любенов и КК “Труд”. Аз днес отделих малко време да погледна българския Закон за авторско право – исках да видя как той дефинира термините “пиратство” и “права върху електронно разпространение на печатни издания”, според писмото на КК “Труд”. Терминът “пиратство” изобщо не е дефиниран. “Електронно разпространение” също не се употребява в закона като фраза.

Не съм юрист, а инженер, но винаги се опитвам да намеря логиката в даден закон. И в случая мисля по следния начин: авторът и/или преводачът на дадено литературно произведение имат авторски права по закон – това не можа да се отрече. (Не ми е цел или работа да коментирам мотивите на закона или автора/преводача… всеки човек си има собствено мнение по въпроса.) Прехвърлянето на авторски/преводни права е уредено със същия този Закон за авторско право – те са обект на откупуване от юридическо лице. Тук бих запитал КК “Труд” – не е ли редно ако се позовавате на право на собственост върху авторски права да приложите и доказателство за това? Нищо, че е само в електронно писмо до физическо лице. Да видим всички върху кои точно права имате собственост – само за електронно разпространение или и за печатно такова. От кого са откупени – от наследниците на Елин Пелин или от старото Тодор-Живково издателство, което е печатало творбите му? Ако е вярно второто, кога и как това издателство е откупило правата от автора? Според мен подобни твърдения би следвало да се докажат поне с някакви документи преди да се отправят предупреждения и предложения за сваляне на произведенията от нечий сайт. Но може би никой не е очаквал, че този случай ще получи такава гласност…

За правото на разпространение на литературни произведения за незрящи граждани – член 24, ал.1, точка 10 гласи "[24] Свободно използване без заплащане на възнаграждение (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: 10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;". Тук законът не казва нищо против разпространяване с нетърговска цел на вече публикувани произведения в ASCII формат с цел използването им от екранни четци за незрящи. Четох мнения “но като такива те не трябва да се използват от зрящи хора”. А защо? Може ли някой да ми забрани да науча Брайлово писмо и да чета по този начин? Или пък да ползвам екранен четец? Ако законът искаше да включи фразата “само за използване от незрящи граждани”, тя щеше да присъства в горната алинея.

Член 24, алинея 1, точка 9: "9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;". Разрешава се възпроизвеждането, забележете – не отдаването под наем, на вече публикувани произведения с нетърговска цел. Някой би опонирал, че “библиотека” не означава “уеб-сайт”, но и този термин не е дефиниран явно в закона и според мен дебатът за това значение би заел доста време от един евентуален съдебен процес. Така че (пак според мен) в момента законът не казва нищо против подобно използване на литературни произведения.

Замислям се и за друго. Кое ощетява притежателят на авторските права на определено произведение? Копирането на това произведение от страна на крайни потребители, че по този начин те няма да платят на притежателя за използване на произведението. Но не мисля, че на някого от нас ще му трябва да си презаписва текстовите файлове на по-постоянен носител ако знаем, че библиотечният уеб-сайт, който е публикувал дадено произведение, няма да бъде принуден да го свали. Е, ако знам, че мога да отида и да “заема” дадена книга за прочит от даден уеб-сайт, няма да я копирам, нали? С тези си действия КК Труд май си се ощетява сама. Поне засега.

Всичко по-горе е гледната ми точка към законовата страна на проблема. Дискусията за моралната му страна е съвсем отделно!

2 thoughts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *