Авто премеждия

Вчера потеглихме за Северна България след като се върнахме от паспортите – малко на гости на роднини. Натоварихме един куфар в Мицубишито, което караме като сме си в България, и потеглихме. Мислехме да минем през Копривщица, че много отдавна не сме ходили. Обаче на около 4 километра след като се качих на магистралата от разклона за с. Труд, чух как колата почна да тътне като че гърнето се е откачило. Тъй като беше сменяно сравнително наскоро, се поусъмних, но като взе нещо да чука отзад на всяка вълнообразна неравност по пътя, спрях в аварийката да видя какво става. Оказа се, че предната поддържаща скоба на задното гърне се е счупила и то се държи само на задната, и при това май нещо се е откачило и напред към двигателя, та започна малко и да гърми. Пробвах да продължим така, но почнах физически да усещам как косата ми побелява всеки път, когато гърнето чукне в земята, а това се случваше средно по веднъж на минута, и то на хубавия асфалт. След като стъпихме на отсечката с по-стария асфалт около Пазарджик, почнах да чувам звука от чукане на метал в път малко по-често. Разбрах, че няма да мога да карам така и се спрях на бензиностанцията около Калугерово с намерение да вържа гърнето по някакъв начин, че да не го загубя. Намерих едно парче тел в колата, но беше доста късо. Огледах се по бензиностанцията и намерих на асфалта друго парче тел и като снадих двете, можах да вържа гърнето за остатъка от скобата. Спря да чука! Но продължи да гърми… Вече се бяхме отказали да ходим до Копривщица, та продължихме за София. Мислех си да хващам магистрала Хемус.

На софийското околовръстно шосе имаше три полицейски поста, от които два ме спряха… Първия път за една глупост, която направих, и за която си понесох последствията. Важна информация за каращите с американска книжка в България – трябва ви и международна книжка, и някои от полицаите го знаят. Специално ми казаха, че американската книжка не важи сама по себе си в България, а трябва и международна. Но аз имах. Втория път ме спряха ей така, без причина, след като подминах изхода за подбалканския път. Взима полицаят книжката и чете “Дривер лиценз”… “Какво е това бе?” “Американска книжка”, отговарям. Но този не ме попита за международна, а само “Гърнето днес ли изгоря?” “Да, преди малко”, отговарям. Той ме погледна малко със съмнение, но ме посъветва да го оправя и ме пусна. Имаше и трети пост на следващия разклон, но там не ме спряха. По едно време пътят взе да завива много на запад и взех да се съмнявам, че съм изпуснал изхода за Хемус – аз си мислех, че ще е директно от околовръстния път. Спрях в Нови Искър за бензин и да погледна картата. Видях, че не съм мислел правилно и че Хемус всъщност почва от подбалканския път… Но силно се замислих, че ако се върна дотам, полицаят с гърнето пак ще ме спре и ще стане лошо. Затова огледах картата и попитах човека на бензиностанцията за състоянието на пътя през Искърското дефиле. Каза ми, че пътят не е лош. Та тръгнахме да прекосяваме Балкана оттам. Пътят наистина имаше дупки само на две места. В началото, около Владо Тричков, има много наклон и завои, но след Своге става много по-добре. Показвахме на децата планини и кравички около пътя. Показах на Бо къде сме ходили преди години с Влади Гачев на Темната дупка в Лакатник :-). Беше много добре, макар и да отнема време. Мисля, че никога преди не бях минавал оттам с кола. Струваше си. А и тела на гърнето издържа. Само дето ме спряха за трети път за проверка на документите, но там си спираха наред, тъй като няма много трафик по този път.

Пристигнахме в селото в около 5 часа. Естествено пропуснах разклона за гарата, просто защото табелата беше поставена на около километър пред него, без дублираща стрелка на самия разклон. Та трябваше да минем по едни пътища без настилка, но поне имахме ориентир, който се виждаше от доста далеч, и накрая намерихме къщата. На децата много им хареса, защото имаше доста животни, но те най се занимаваха с двете котенца по на три седмици :-). Само ги разнасяха с картонената кутия, в която спяха, и се “грижеха” за тях.

Днес отидохме сутринта да оставим колата на майстора, който щеше да оправи гърнето. Човекът беше отишъл на работа, но ни прие осемнадесетгодишният му син. Вкарахме колата в гаража с канала и момчето за има-няма 5 минути свали цялата изпускателна система :-). Разбрахме причината за звука – тръбата, която тръгва назад от саксофона, се беше откъртила от фланеца. Разбрахме се като се върне бащата да капне две заварки и да си вземем колата по-късно, а ние се върнахме в къщата, че искахме да идем до Лом. И там никога не бях ходил… Видяхме Дунава, разни кораби, плаващи по него, един шлеп от Септемврийското възстание (помня ги от първа серия на “На всеки километър”). Разходихме се малко и по главната улица, но стана доста топло. Като се прибрахме в селото, отидохме да си вземем колата от майстора. Бяха я приготвили! С кеф си платих на момчето – заслужи си парите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *