Нови задгранични паспорти

Задграничните ни паспорти изтичат тази година. Както и паспортите на голяма част от българския народ. Реших да си извадим нови докато сме в България, а не чрез Консулството в Ню Йорк Сити, защото процесът в Щатите отнема доста време, макар и да е малко по-удобен. Аз бях попрочел някоя и друга новина за опашки пред паспортните отдели на МВР и реших да идем малко преди да отворят, белким не чакаме толкова много. Речено-сторено. В 7:50 бяхме пред паспортното на ул. Волга в Пловдив. Очаквах вратата на двора да е затворена и да я отворят в 8:30 както преди 2 години, но този път не само тя, а и вратата на самата сграда бяха отворени още тогава. Причината – барчето в сградата отваря в 7:30… Така. Влязохме вътре и се понаредихме малко пред вратата на отдела за паспортите, но естествено не най-отпред – все пак имаше повече от половин час до отваряне :-). И към 8:10 почнах да забелязвам един факт – всеки, който се появеше, се нареждаше по-напред от нас, без много-много да се замисля, че и ние чакаме пред същата врата и все пак сме дошли по-рано. Политиката на учтиво изчакване взе да се проваля. Наредихме се и ние пред вратата (след като вече имаше около 4 човека пред нас…) и зачакахме. В 8:30 се появи един полицай, който се зае да повъведе ред – “за подаване отляво, за получаване отдясно”. В резултат на преподреждането се озовахме пети поред на опашката за подаване, въпреки че бяхме отишли толкова рано. Опашката нямаше форма на опашка, а на фуния – назад се разширяваше, и нещо все нямаше последни на нея… Опитах се да стоя мирно и тихо, но взеха да ме попререждат истимаро, та трябваше да ползвам единия лакът :-). В около 8:55 се добрахме на гише. Извадихме необходимите документи – попълнени формуляри, снимки, квитанция за платена такса (майка ми беше платила предварително по 60 лв на глава + банкова такса от 2 х 4 лв), старите паспорти… Но нямахме лични карти и ето ти проблем. Пратиха ни при началника, че той да разреши. Но на пропуска ни казаха, че той обикновено почвал да приема след 10 часа. Записахме се и се приготвихме за чакане. Човекът на пропуска ни посъветва да седнем да изчакаме в барчето, но то от 10 метра пред вратата “ухаеше” на цигари и се отказахме. Но не щеш ли ни казаха да се качим след 10 минути. Началникът ни обясни, че личните карти ни трябват в България, а не в чужбина, и парафира молбите с Да. Слязохме пак да изчакаме на опашката. Обадих се на полицая, че идваме от началника, но за всеки случай аз се наредих и на нормалната опашка, която вече съвсем приличаше на фуния. И забелязах друг интересен факт – половината от новопристигащите хора питаха кой е последен и се нареждаха отзад, докато другата половина си минаваше отпред без много обяснения :-). Но след около 20 минути ни пуснаха до гишето. Приеха ни всички документи, но трябваше да пишем молби да ни върнат старите паспорти (заради валидни визи в тях) с описание кои точно страници да не продупчат при унищожаването им, плюс обяснение защо системата показва, че по-предишния паспорт на Бо (който беше инвалидиран от консулството в Ню Йорк) все още бил валиден. Но си тръгнахме към около 10:30 с обещание, че ще са готови в събота (все забравям, че е работен ден).

4 thoughts

  1. 1) Тая половина, дето не е питала, са успелите и успяващите в България хора. Ние, баламите, нямаме шанс там

    2) Кефи ме как са уредени опашките в Дания. Но има още много да почакаме за подобно удобство в България, нали все пак ако не са опашките едно поне 20% от “мощта” на бюрократът ще отиде в прахта?

    Добре е, че сте успели, браво!

  2. Doncho да беше написал каква е системата в Дания, че от къде да знаем ние постоянно живеещите в България кво им е толкова хубавото 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *