Временно завръщане в Родината

Днес заформихме с Дончо една дискусия за това как би било добре да процедира български гражданин, живеещ за постоянно в чужбина, който е решил временно да посети Родината – за отпуска, на море, на сватба или подобни благи поводи, като при това трябва да вземе със себе си лаптоп, нужен му не за продан в България, а за вършене на работа. Разменихме няколко солидни коментара и в резултат на това реших да понапиша тук моите опитности с митничарите на летище София и всичко друго, с което би могъл такъв човек да се сблъска на влизане и излизане от България.

Disclaimer: Всичко, казано по-долу, представлява компилация на неща, които аз лично съм видял или съм чул (тук ще включа само информациа първа ръка, защото мразя да разпространявам слухове) през последните 3-4 години. Много ще се постарая да не давам мнения… а и нещата може да са се попроменили (ама и аз съм един непоправим оптимист). Така. Карам наред:

  1. Влизане през летище София – митница: според чл.693-698 от ППЗМ всеки пътник може да внесе без мито в страната стоки за лично ползване, придобити в чужбина, на обща стойност 100 евро (вдигнали са прага – преди беше $100). За всичко над това се дължи мито + ДДС. Ако можете да покажете на митничарите документ, че пребивавате постоянно в чужбина (например американска зелена карта), махат с ръка и си влизате в България. Ако ли не обаче, могат да почнат да разпитват какво носите, за кого и къде са фактурите. Всичко това обаче е въпрос първо на късмет – ако се паднете да минавате през митницата (говоря винаги за зеления коридор) като част от по-голяма тълпа, вероятността да минете без да събудите нечие внимание е доста голяма; и се увеличава, ако пътувате с малки деца – вижте някои от историческите примери. Ако обаче работата опре до вкарване на електроника (лаптоп, видеокамера) в страната, трябва да се оформи временен внос – коментар около процедурата има при Дончо.
  2. Пари в брой – мисля че в момента максимумът пари в брой, които могат да се внесат в България без декларация (с минаване по зеления коридор) е 5,000 лева или равностойността им в друга валута. От 5 до 25 хиляди лева се декларират и се внасят пак без проблеми. Трябва да има табелки преди митницата – поне през 2003-а имаше – където са записани тези суми. Ако се носят пари “през дебитна карта” естествено няма да имате проблеми на митницата, но може да възникнат други – днес чух от една позната, че банкоматите в БГ почнали да прибират дебитните карти, неиздадени от български банки, поради зачестилите случаи на измами с такива карти. А съм чел че да си прибереш подобна карта, глътната от банкомат, съвсем не е лесно – най-малкото защото не знам с какъв друг документ бих доказал, че картата наистина е моя и имам сметка в някаква небългарска банка освен с името ми на картата и подписа на гърба й… Надявам се тази практика скоро да спре 🙂
  3. Излизане от страната – важните неща тук са най-вече за семейства с деца. Когато български граждани напускат страната с малолетните си деца, трябва или и двамата родители да напускат страната с детето, или този, който води детето, трябва да представи специална нотариално заверена декларация от другия родител, че има съгласие да се изведе детето от страната. Ние за пръв път разбрахме за това изискване като си тръгвахме от България през 2001-а – каза ни го жената на изходящия паспортен контрол. Добре че бяхме и двамата с Боряна, че иначе не ми се мисли какви нерви щяха да бъдат. А, и още нещо – отнася се само за чужди граждани (но в тази категория влизат и деца, родени в чужбина, които са влезли в България с чужд паспорт, въпреки че и двамата родители са българи и децата имат право на българско гражданство, но нямат документи да го удостоверят). Режимът за адресна регистрация на чужди граждани за времето на пребиваването им в България все още е в сила по закон (не знам дали изобщо е бил отменян от бай Тошово време). Това значи, че се отпускат 48 часа (не съм сигурен за точната цифра, но май пак има някакви указания по летището, между паспортния контрол и митницата) от пристигането на чуждия гражданин, в рамките на които той трябва да се яви в полицията (в Пловдив се пада на ул. Волга) и официално да се регистрира на адреса, на който ще пребивава
    в България (чрез попълване и предаване на една форма, която представлява листче с рамери може би 12 х 12 см, в два екземпляра, които естествено трябва да се попълнят поотделно, щото формите са на обикновена хартия; и които форми не се намират много лесно…). Първият екземпляр остава в полицията, вторият – у чуждия гражданин, който трябва да си го пази и да го предаде на гише паспортен контрол при напускане на страната, защото иначе ще му треснат глоба, че е пребивавал без адресна регистрация на територията на РБ. И това ни се случи през 2001-а, но децата бяха на 2.3 години и 10 месеца съответно, та служителката на гишето се смили над нас и ни пусна без глоба да напуснем Родината. Но сега май няма да стане…
  4. БГ паспорт – през 2005-а се пада да изтече срокът на годност на много български задгранични паспорти, включително и на моя. Доста се чудих дали да го сменя през Българското посолство в Ню Йорк или да чакам да се върна в България и да си го сменя там по тридневната процедура. Избрах втория вариант, щото през консулството процесът трае средно между 4 и 6 месеца – молбата за издаване на нов паспорт трябва да се прати до България с дипломатическа поща (до София), после ако човекът ‘живее’ в провинцията, документите се препращат по етапен ред до съответния град, там разглеждат молбата и евентуално издават паспорт, който се праща до София и оттам с дипломатическа поща до Ню Йорк. А, пропуснах само един детайл – дипломатическата поща до Ню Йорк пътува по веднъж на всеки два месеца. Така че ще ходя да си вадя паспорт в България и се надявам да не са чак толкова дълги опашките… Но поживем-увидем, както казват братушките.

Ако някой се е прибирал скоро в БГ, бих се зарадвал на по-пресна информация.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *