Canon Digital Rebel XT

От една или две седмици цифровият ни апарат май се приготвяше да ни скрои поредния номер – по принцип като се включва апарата, изтегля обектива напред. Почна да се чува едно цъкане от елементите на обектива, като някой детайл да се е поизтрил и да не може да си върши добре работата. Същият симптом ни беше познат отпреди година и половина – тогава апаратът сдаде багажа по много подобен начин (обективът не излизаше напред) точно преди едно пътуване до Сан Франциско. Е, имах разширена четиригодишна гаранция и го дадох на ремонт да ми сменят обектива за без пари, но трябваше да пътуваме само с лентовия Канон тогава. Сега се готвим за едно ново пътуване и нямаше да има време за ремотни – отнема поне 2-3 седмици, а и май вече съм отвъд времетраенето на гаранцията. Освен това и презареждаемата батерия на Сонито не държеше заряд повече от 30 минути и бях предвидил тъй или иначе да купувам поне нова батерия.

Седнахме с Бо да обсъдим вариантите пред нас. Не бяха много. Загледахме се в цифровите SLR апарати в BestBuy и решихме да купим един такъв. Изборът – както за много други хора – беше между Канон и Никон. Но реших за 10 минути какво предпочитам – Канон. При една и съща цена трябваше да избирам между Digital Rebel XT (8-мегапикселово тяло 350D в комплект с обектив EF-S 18-55), Никон D70s с един 18-70 обектив или Никон D50 в комплект с два обектива: 18-55 и 55-200. И двете Никонски тела са 6.1 мегапиксела. След бърза справка с уеб-сайта на Канон видях, че това тяло поддържа и по-старите EF Канонски обективи – а аз вече имам един такъв: EF 35-80, който дойде в комплект с едно SLR класическо тяло, което имаме от може би 5 години. Изтичах до магазина и купих една бройка… операцията ми отне не повече от 5-6 минути. Даже продавачът не се опита да ме убеждава много-много какво точно ми трябва да си купя след като видя, че знам какво искам. И вече сме притежатели на Canon Digital Rebel XT.

Сега ще трябва да чета книжката на апарата, че има много неща за научаване. Да, винаги си го има напълно автоматичния режим на снимане, но е по-интересно когато човек снима с ръчни настройки. Ще трябва да си припомня младежките години, когато се движех с ФЕД-5 в ръка :-). И да внимавам и да се замислям повече преди да натисна копчето за снимане сега – оправданието “ами аз снимам със сапунерка” вече не е валидно.

4 thoughts

  1. Живо ме интересува темата. Пиши впечатления най-скоро. От моите докосвания с Канон съм с неприятните спомени за едни странни драйвери дето се инсталират на компа. Сега ме убеждават, че вече не било така и им бил дошъл акъла в главата. Така, че ще ми е интересно какво ще кажеш за новата играчка. Дано все хубави спомени да запазите с нея :-).

  2. Г-н Делевски – драйверите пак си ги има…
    Иначе Владо – честито. И не се впрягай много на машинката – важното е да ти доставя удоволствие. Ще му свикнеш, ще го разбереш. Аз като взех моя (съвпадение – 350D) първия месец щраках само на автоматичен режим, но напоследък взех, че се “осъзнах”. Така че смело. Само да те предупредя – проблемът идва със съхраняването на снимките, щото RAW + JPG файла ти идват към 15 Mb. Абе на едно снимане аз пълня 1 Gb от харддиска си (имам 2 карти по 512 Mb), което за мен си е проблем…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *