Бойково

Днес се бяхме разбрали с братовчеда Сао да се качим сутринта на къщата им на Бойково. Отдавна не бях ходил там. Натоварихме се към 9 часа на колата и тръгнахме нагоре. Минаването през Коматево е свързано с доста нерви – първо паветата по Коматевско шосе “предпазват” шофьорите от каране със скорости, по-високи от 40 км/ч, независимо от това колко трафик има. После дупките по асфалтовия път в самото Коматево са пословични. Едно време вървеше една история, че когато преди години разкопаха централната улица, за да прокарат тръби за канализация, доста от живущите там си поизхвърлили боклуци в рова и след полагането на тръбите и асфалтирането, пътното платно взело да хлътва тук-там. Така че е най-добре да се минава през надлез Родопи и след това по околовръстното.

До Бойково стигнахме за около час и десет минути. Пак имаше малко черен път след центъра, но оставихме колата на може би само 100 метра от къщата. Изкарахме едни столчета и масички по тревата и заседнахме на сянка. Децата се заиграха с братовчедка си. По едно време Ник дойде да пие нещо и взе да смесва в едни чаши червена Фанта и вода. Видях го, че по едно време спря и се замисли. После ми поиска един лист хартия. “Защо бе, Ник?”, питам го аз, мислейки си че иска нещо да рисува. “Ами за да напиша 25 цента и да продавам лимонада”, отговаря ми той. Явно се е научил – цяло лято в USA малките деца продават лимонада пред къщи, за да си поспечелят малко джобни пари. Та и Ник си е усвоил урока само от гледане ;-). Изкара си към 3 лева за количките. След като му се свършиха мющериите за розовата кола и доходите му секнаха, пак се замисли и взе да пита майка си дали ще иска да пие розово кафе :-), но тази му идея беше единодушно отхвърлена… След това братовчеда запали скарата и стана интересно!

Слязохме си в Пловдив към 3 часа. Трябваше да излизаме с един приятел. Оставихме децата да спят в къщи и отидохме да се поразходим из центъра. Отдавна не се бях качвал на Бунарджика… Мислех си, че ще е по-голям зор, но не беше. Ама се качихме по пътя :-). От площадката под Альоша видяхме целия град – видимостта беше хубава. Направихме малко снимки и отидохме да вечеряме в пицерия Верди. Едно време ми беше любима, но сега не бих я препоръчал – обслужването е малко бавно, а пиците не бяха нищо особено.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *