с. Извор

Днес сутринта пратихме децата до градската градина с майка ми, а ние с братовчеда отидохме да пазаруваме храна. Посетихме Метро и Билла и напълнихме един багажник – не ми се ходи скоро пак по хранителни магазини :-).

След това решихме да заведем децата на зоологическия кът в Пловдив. Аз не бях ходил от много време. Та се грабнахме и отидохме. Паркингът там е малко – ако се ходи с кола, трябва да се оставя по уличката някъде около ресторант Ловен парк. Входът все още е без пари, но това, което получавате, също си струва цената. Има доста домашни животни – кокошки, кози, патки, гъски и гълъби. Има и лъв, маймуни, мечки, бизон, вълк и няколко елена. Но главното усещане там, поне за мен, беше съжаление. Почти всички животни са затворени в клетки от по няколко квадратни метра и изглеждат много отегчени. Миризмата подсказва, че чистенето на клетките може би не е много редовно :-(. Иначе наоколо се вижда джунгла – отвсякъде дър
вета и храсти. Походихме малко и по гребната база, но стана доста топло. еших да се приберем през пътя за Острова и Пещерско шосе, без да знам че то е в ремонт, та се наложи доста да пообикаляме докато се приберем. Но се прибрахме най-накрая.

След това се качихме до вилата на баджанака в село Извор, над Храбрино. Пътят е доста дупчест, но не е много зле. Само дето последният километър до вилата беше черен път, и с тази ниска кола, която караме тук, видях доста зор. Последният баир изобщо не можах да го кача 🙂 и си паркирах под него. Жалко че нямаше Jeep. Иначе децата си играха много добре – даже по едно време се спускаха с едни камиончета по черния път :-). Вечерта си се прибрахме в Пловдив.

2 thoughts

  1. Виждаш ли, че писането когато си в България не спори много-много? 🙂

  2. Абе спори то, ама време трябва… Сега съм се хванал да понаваксвам малко 🙂 Но за други причини за това ще разбереш от някой от следващите постинги.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *