SoundReview: Fender Jazz Bass Standard V

Fender Jazz Bass Standard V

Марката Фендер е легенда при баскитарите. Доколкото съм чел, до 40-те или 50-те години на миналия век не е имало електрически инструмент в ниския честотен обхват. Басистите са свирили на контрабас (upright bass, или double bass), а този инструмент не се разнася лесно по мероприятия, иска повече място на сцената и не се озвучава толкова лесно в сравнение с електрически инструмент. Да не говорим че иска доста по-голямо майсторство при свиренето. Та през далечната 1950-а един човек на име Лео Фендер решил, че трябва да има начин да се направи електрическа бас-китара. Правил, струвал, смятал и през 1951-а година пуснал на пазара първия модел Precision Bass (P-Bass). След няколко години се появява и Jazz Bass (J-Bass). И оттогава до наши дни името Фендер е често върха на сладоледа за доста бас-китаристи. Чудех се защо, докато не хванах да свиря на тази петструнна версия на J-Bass.

Моделът се води Standard Jazz V. Произведен е в Мексико, но доколкото четох, фабриката там си е 100% Фендер и не прави компромиси с качеството. И тази китара, която купих онлайн, също е доказателство. Качеството й е отлично. Грифът е прав, адаптерите не жужат, металните части не скърцат. Все неща, които аз лично бих отъждествил с етикета Made in Mexico, но не бях прав. И това е добре, защото цената на Стандартния модел е наполовина от този с етикет Made in USA… Грифът е кленов, а подложката на прагчетата – от бразилско желязно дърво (pau ferro). Има си и вътрешен болт (truss rod), но засега не ми се е налагало да го пипам. Грифът не се усеща като да е супер широк – но това е лично мнение. Но понеже има пета струна, разстоянието между отделните струни е по-малко и трябва малко да се посвикне. Но въпреки че пак си е бас-китара, когато човек е свикнал да свири на четириструнна такава, трябва да премине през известен период на адаптация – поне аз виждам, че умът ми изисква малко време да привикне към новото разположение на нотите :-). Басът има 2 J-адаптера – нивото им се контролира от два отделни потенциометъра. Има и трети потенциометър (с по-малко копче), с който се регулира тембъра на изходния сигнал. Изходът е на 1/4 моно жак, който е разположен на пластмасата на корпуса, непосредствено до потенциометрите. Електрониката е пасивна. С тази китара ми пратиха допълнително една мека чанта, която много ми харесва – доста изолирана е и си има и каишки тип раница, така че като ходя лятото на репетиция с колелото, ще ми е много по-лесно да си нося инструмента.

Свиренето на пет струни – след като човек привикне – не създава никакви проблеми. Грифът е доста бърз. Облягането на предмишницата на ръката на тялото на китарата за класически стил на свирене с показалец и среден пръст изисква малко по-друг ъгъл на ръката в сравнение с бас Ibanez, но и с това се свиква бързо. Но самата китара е доста тежка. Това по принцип помага на тембъра на звука, но трябва да се свикне с тази тежест, а и коланът за окачване на инструмента трябва да е хубав и по възможност с подложка (padded). Звукът от този бас е типичен Фендерски – един такъв леко дерящ (growling) с изобилие на високи хармоници. Ниската B струна звучи много добре – защото четох, че при някои петструнни бас китари ниската струна звучи по един такъв особен кофти начин… няма атака. Барабанистът в църквата каза че няма смисъл да свиря на по-високите струни, а било добре да използвам само ниската! А и на мен ми харесва…

Засега смятам да свиря основно на пет струни. Но ще гледам да не отвиквам да използвам и четириструнния бас, че да не забравям. Но Фендерът си е Фендер!

Fender Jazz Bass Standard V

Тялото на китарата с адаптерите и потенциометрите.

Fender Jazz Bass Standard V

Свръзката на грифа и тялото.

Fender Jazz Bass Standard V

Ключовете за настройване.

Fender Jazz Bass Standard V

Чантата.

2 thoughts

  1. Изглежда доста добре, направо прекрасно. Ех някой ден дано и аз си имам 🙂

  2. @desp: Ако това ти е истинска мечта, работи за постигането й! И един ден ще се сбъдне.
    Аз също никога не съм си представял, че един ден ще мога да свиря на истински Фендер когато бях на 21 години, в България, пипащ една ужасно тежка саморъчно направена бас-китара… Но както се вижда от снимките горе, реалността лесно може да се промени.
    Лесно ми е сега като гледам назад, да ;-). Но когато се стремиш към мечтите си и работиш по тях, един ден ги виждаш да присъстват в живота си.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *