Български автономера: “Положението се смарангясва”

Положението със смяната на номерата на колите в България нещо като че ли съвсем взе да се смарангясва. Преди отнемаше половин или един ден. Сега отнема към два или три, ако вярвам на новините онлайн. Опашките са километрични. По стар соц. навик си трошим нервите по тях в разпри и подвиквания или потайни планове как да прередим другарчето до нас, че сме по-тарикати от него. Почнах да чувам и че ако познаваш правилните хора и бутнеш тук-таме по някой лев, работата ставала и хич без чакане. Абе все едно си е 1979-а година.

И пак както винаги се запитвам защо точно така се получава. Виждам – имало изисквания на Европейския съюз и още не знам си какво си. А и цифрата 60 милиона лева става пословична. Но според мен съществуват куп други начини, повечето от които доста по-елегантни, за справяне с тази ситуация без да се правят хората на маймуни. Ето за какво се сещам сега, без да съм си направил труда да мисля прекалено много:

  • Ако една от главните причини е да се накара редовият български шофьор наистина да си купи застраховка Гражданска отговорност, може да се въведат сурови глоби или отнемане на шофьорски права за водачи без такава застраховка – било то при проверка при спиране от КАТ на пътя или извършване на каквато и да е било услуга, свързана с МПС, без доказателство за платени вноски. Ако някому без застраховка се случи да участва в ПТП и се установи, че вината е в него – съд до дупка, отнемане на имуществото за изплащане на задълженията му и прочее. Верно, че няколко човека може да изгорят, но това ще послужи за назидание на останалата част от обществото. А и изборът да не попадаш в тази ситуация ще е лично твой – купуваш си застраховка и си ОК.
  • Проверка на застраховките и смяна на номерата при следващо посещение в КАТ за годишен технически преглед.
  • Изготвяне на разписание за смяна на номерата в местния КАТ от самия местен КАТ – те могат да си направят оценка по колко коли на ден биха могли да обслужат, имат база данни на регистрираните при тях автомобили, пускат една елементарна заявка – “за 4 април сутринта 100 автомобила с номера от този до онзи”, разпечатват по една пощенска картичка на МПС и ги пускат по пощата. Парите за това мероприятие ще дойдат от таксите за новите номера (които изобщо не са ниски, доколкото видях).

Пет минути – три варианта за идеи. Реалността не е толкова проста – трябва да се направят разчети и сметки, но ако всеки си върши работата, задачата няма да е толкова сложна. Въпросът е дали хората, от които зависи това, го искат обаче. Съдейки по това, което виждам – не :-(.

И още нещо – не желая да оправдавам хората, които винаги и за всичко все чакат да стане последния момент и да е сигурно, че мърдане няма, но повечето от тях си имат резонна причина. Колко пъти досега българската държава е ощетявала редовните си платци? Постанови се нещо, решиш да си изряден, отидеш да си го платиш в началото, а след два месеца излиза, че си се минал, защото законът се променя, а държавата пари не връща. И съседът ти се хили в лицето “Виждаш ли – не е добре да си толкова примерен винаги…” Или пък фактът, че не много хора имат излишни пари за непредвидени разходи по всяко време на годината. Невъзможността за правене на по-дългосрочни планове е едно от главните неща, които правят живота в България не особено приятен!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *