Buffalo-Toronto-Vienna-Sofia

Ето че вече сме в България… Прибрахме се за малко ваканция, а и да се видим с доста хора.

Този път пътуването мина доста добре, въпреки че обстановката беше нервна до последно, най-вече поради командировката. В четвъртък си легнах късно, след като се прибрах от Канада, и в петък трябваше да се става рано, че да се подреждат куфари. На всичкото отгоре трябваше да ходя и до офиса, за да обясня на колегите докъде съм стигнал с различните си проекти, с които те трябва да се занимават докато мен ме няма. После трябваше да тичам (е, с колата де) до AAA, за да си вадя международна книжка. Доколкото знам българският закон, хора с американска книжка се нуждаят и от международно свидетелство за управление за да шофират в България. Моята българска книжка изтече още през 1998 и не ми се занимава да ходя по медицински прегледи и прочее, за да си извадя нова. Поне ме снимаха и ми извадиха международната книжка за по-малко от 15 минути :-). Хайде обратно в къщи за последни добавки по куфарите и най-накрая ги заключих към 5 часа. Бяхме се разбрали с Дан да ни кара той до летището в Торонто (взе да ми става навик вече да ходя дотам 😉 ). Той дойде точно в 5:30 – както се бяхме уговорили. Успяхме да натоварим всичките багажи в Aztek-а му и потеглихме към летището. Понеже той щеше да се връща сам, предложих му аз да карам след като минем границата (че там питат чия е колата). Така и направихме. Аз ни закарах до летището.

Австрийските авиолинии летят от Терминал 1. След като си чекирахме багажа, ходихме да хапнем пица извън летището. После Дан ни остави пред терминала и с бодри стъпки се запътихме към security. И двете деца си влачеха по едно куфарче :-). Първото минаване мина много бързо – даже не ме караха да вадя лаптопа от раницата както обикновено. След това отидохме да си търсим гейта. Международните гейтове на Терминал 1 са в процес на реконструкция, та трябваше да се качим в един рейс, който след 15-минутно чакане и 10-минутно каране ни закара в една друга сграда с няколко гейта. Пред австрийския – голяма опашка. Зачудихме се дали не сме закъсняли, но след 5 минути обявиха пре-бординг – малки деца, инвалиди и други пътници, които изискват повече време за настаняване. Ние минахме едни от първите… Настанихме се в самолета – Airbus A340. След излитане сервираха някакви храни. Децата удържаха до това време и след като се нахраниха, веднага заспаха и не се събудиха близо 6 часа. Супер! Ние с Бо можахме да подремнем по малко. Кацнахме във Виена в около 13 часа. Имахме само един час за смяна, така че бързо отидохме да търсим къде ще е самолетът за София. Видяхме, но трябваше още веднъж да минаваме security, въпреки че не излязохме от летището. Това, което винаги ми прави впечатление по летищата в Европа е, че пушенето е разрешено !?! Заличката, в която трябваше да чакаме към 10 минути, имаше пет гейта (с автобуси) и беше може би около 500 м2. Имаше си “Smoker’s Corner”, който обаче по стечение на обстоятелствата беше почти по средата на залата и почти навсякъде вонеше на цигари. Чак се закашлях по едно време :-(. Но най-накрая се отървахме, като се качихме в рейса. Самолетът ни беше един Fokker 100 – доста мъничък, но на мен вече малко ми пукаше… По време на полета много ми се доспа, но след около час и половина от Виена се приземихме на летище София.

Добре дошли в България! Претоварихме се от самолета на рейса и се озовахме на терминала. Наредихме се на дългичка опашка за паспортна проверка – само три гишета работеха. Но и без друго не бяха почнали да пускат багажите по лентата. Минахме почти последни и отидохме да си гоним куфарите. Дойдоха всичките, ура! Важна информация – на летище София има може би към десет колички за багаж. И нямаше нито една вътре… Но в момента, в който почнах да пресмятам как да почна да влача всичките куфари без количка, няколко колички се появиха отвън… Веднага грабнахме една и можахме да натоварим почти всичко. Минахме митница веднага и видяхме посрещачите наредени отвън 🙂 Поради съставът на експедицията и количеството на багажа ни трябваха две коли от Пловдив до София… Но можахме да натоварим всичко и всички и още по светло да си стигнем в Пловдив!

2 thoughts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *