Разстояния

Трябва да давам на един приятел копия от едни партитури – ще трябва да свирим заедно след две седмици (той е на синтезатора, аз ще дрънкам на китара) и трябва и той да се подготви. За жалост в къщи няма интернет, а на работата не може да си напечата копия, така че изпращането по електронната поща отпада като вариант. Разпечатах нотите и се замислих как точно да му ги предам, че той живее на около 14 мили от къщи и не ми се ходи през седмицата. През уикенда обикновено всеки тича по задачи и засичането на определено място в определено време става доста трудно. Затова му нагънах листовете с партитурите на три, сложих ги в един плик и днес сутринта на път за работа спрях да ги пусна в една пощенска кутия. То с тези разстояния тук това излиза най-изгодният вариант, въпреки че вече доста привикнахме с мащабите на страната.

Тук всичко се строи нашироко. В предградията рядко се виждат сгради по-високи от 2-3 етажа. Между тях е пълно с тревни площи – предните и задните им дворове. Улиците са широки – нашата забутана уличка, която не води към никъде, е може би малко по-широка от пловдивския булевард Южен. Но резултатът от това е че разстоянията са доста голями… и почти никъде не може да се отиде без кола. Най-близкото ни магазинче е на 10 минути път пеша, а супермаркетът – на 2 мили. Сутрин минавам 10 мили за около 15 минути за да стигна в офиса. Ако тръгна пеша… има да ходя – с колелото стигам за около 40 минути. Ако река да изляза по обяд да си купя нещо отвън – хайде пак минимум три мили. Единственият минус на такава обстановка е че трудно се намира време и възможности за ходене. Трябва да се отделя специално време за това, а с натовареното ежедневие изобщо не е лесно. Сега като се замисля, едно време в Пловдив съм ходел минимум по два часа на ден просто за да стигна до МЕИ-то или до където и да съм отивал. Но в Европа е доста по-лесно, особено по по-малките градове. А тук съм засичал, че като тръгнем от къщи на юг, табелата “Buffalo – an All-America City” е на някъде 21-22 мили от нас – почти колкото от Пловдив до Пазарджик. Но и страната е голяма и човек бързо свиква с големите разстояния. Когато бях малък, пътешествието до Ахтопол ми се струваше едва ли не до края на света, но нещата се променят с времето. Правил съм сметка, че от Бургас до турската граница има само 110 километра. Е, тези километри са пълни с всякакви хубави местенца 🙂 (или поне бяха пълни :-().

Една от детските ми мечти е да отида да видя Аляска. Като малък прочетох почти всичките книги на Джак Лондон и имената на разни места са още живи в главата ми. Сега поне сме на същия континент. Е, ако тръгнем с кола оттук и минем през Сиатъл, разстоянието става към 5000 мили, което е много близко до разстоянието от нас до Пловдив, ама според мен си заслужава поне веднъж да се прекоси страната на 4 (или повече) колела и да се иде и до Аляска :-). Но вече като че ли сме доста свикнали с големите разстояния и и кроим подобни планове за в бъдеще.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *