Синдик

Пловдив, 1997-а година. Работех за една държавна агенция и офисът ни се помещаваше в сградата на Централна Поща. Тогава май за пръв път въведоха тези детайлни декларации за Данък сгради и народът се беше шашнал… Май нямаше подробни инструкции за попълването им. Данъчното управление реагира много адекватно и отвори няколко “гишета” за информация и за съдействие на който желае да си попълни данъчната декларация заедно с представител от управлението. Бяха им наредили няколко бюра точно във фоайето пред нашите стаи.

Един ден в стаята ни се вмъкна един от данъчните служители. С риза и вратовръзка, а в ръката стиснал мобифон. “Абе колега, ще мога ли да звънна един телефон тук от вашия?” Аз се почудих какво да му отговоря, но нали съм си добричък, се съгласих. Нашичкият набра някакъв GSM номер, разположи се удобно в креслото на колегата и се разговори. Аз замрях. Мислех си “Абе там в данъчното не си ли плащат телефоните с фирмени пари и не се ли съобразяват с това…” Не ми стана много приятно от това безочие. Човекът свърши с разговора след около десетина минути, но понеже май не му се връщаше на работа, реши да завърже разговор. И така след няколко минути стигнахме до:

– Абе вие щом се занимавате с приватизация тука, не може да не познавате този-онзи. Слушай, приятел, не можеш ли да ме уредиш така за синдик на някоя банка, а? Слушам, че голям келепир пада от това. Не се притеснявай, и за теб ще има малко кьораво ;-). Ако знаеш колко хора си уредиха живота така. Айде помисли, а? А ако нямате банки така, в краен случай и синдик на един завод мога да стана. Не ме гледай така – знаеш ли че и двата курса съм изкарал?

Тук явно ще да съм го погледнал доста интересно, защото в един момент спря да говори, стана и се изнесе… Я колко лесно се става синдик :-). Само трябва да подпиташ тук-там и оп! Ето ти я далаверата. И после си уреждаш живота по втория начин и си живееш добре с години наред. Чудя се на тези хора откъде им идват такива мераци. Нямат ли съвест и не желаят ли да спазват закона? Ама явно и аз съм си един наивен.

Не знам какво стана е този човек. Може и да е станал синдик някой ден, знам ли. Нали в момента и България е страна на по-неограничените възможности? Само да познаваш правилните хора и наистина възможностите ти нямат край. А преди години един подобен човек си мечтаеше само за Солунската митница…

2 thoughts

  1. Интересно ми е какво те накара да си припомниш този случай след толкова време? :)))

  2. Ами не знам и аз… Сетих се онзи ден за тази случка ей така отникъде, без конкретен повод.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *