Трудолюбие

Вечерта трябваше да изтичам до кварталното магазинче да купя половин галон мляко, че го бяхме свършили, а ни се допи кафе. От къщи до там е към 3 минути с колата, но не беше много студено и реших да отида пеша. Докато се натуткам вече беше станало тъмно. Полъхваше лек ветрец, но се живееше навън. Стигането до магазина ми отне десетина минути ходене. Беше отворено въпреки че беше 8 вечерта в неделя. Магазинът е на една малка плаца – до него има само една пицария и едно танцово студио. Държат го едни индийци. В него има почти всичко най-необходимо – ако както в моя случай не ми се ходи до големия супермаркет, мога да отида там. На смяна беше младият индиец, но беше довел брат си (или някой друг роднина, знае ли човек) – едно момче на видима възраст около 12-14 години седеше там с него и помагаше. Понеже бях събрал една солидна шепа стотинки – главно по един цент – ги попитах дали ги искат. След положителния отговор се занимавах половин м
инута да броя стотинки по тезгяха. Накрая момъкът въобще не ги преброи, а само си ги набута в чекмеджето. Е как да не му оставя и последните няколко цента… Взех си тубичката с млякото и си отидох в къщи.

По пътя се замислих. Ето възможности и за такива хора – които искат с честен и почтен труд или бизнес да осигурят приличен живот за семейството си и приятно обслужване на клиентите си. Ама трябва да са там в неделя вечер – еми там са. Така се развива бизнес. Този магазин по едно време доста бе позамрял, но откакто го взеха тези хора, малко като че ли живна. Но като показват такова отношение към клиентите си, ще натрупат повече такива. И аз вече почти за всички дреболии ходя там – защото знам, че ще стане бързо, а и с каквото мога да подпомогна тези хора да живеят мечтата си. Но те създават това желание.

Всичко се постига с труд!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *