Трети март

Преди много години, докато още бях ученик в седми или осми клас, “Записки по българските въстания” ми се струваше дебела, скучна и безинтересна книга. Докато не си я препрочетох пак наскоро. Сега виждам това произведение със съвсем други очи. Почти не можах да се отлепя от екрана докато не свърших цялата книга. Лошото е, че някои от нашенските черти не са мръднали нито сантиметър от описаните от Захари Стоянов порядки отпреди 130 години. Но за сметка на това виждам колко много хора са жертвали всичко, което са притежавали, заедно с мечтите си за спокоен живот, за свободата на Родината си.

Честито Освобождение!

4 thoughts

  1. И при мен го има това – книги, които са ме задължавали да чета, и за които съм останала с впечатлението, че са ужасно скучни, сега са ми много интересни! Мисля си, че може би образователната система ни е хвърлила прекалено рано в дълбоките води на сериозната проза, та не сме успели тогава да усетим сладостта й.

    Нищо, имаме цял живот да наваксаме 😉

  2. Може да е минус на образователната система – знам ли… Но се раздвам, че все повече и повече от класическите български книги ми харесват сега.

  3. А за “Чардафон Велики” какво ще кажеш? Или за “Преврата”

  4. @Бисер: А откъде да ги намеря да ги прочета тези книги, че май не ги помня много? Дай някой линк, моля…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *