За гените и оправията

Напоследък виждам доста мнения от рода на “Абе на нас българите гените са ни сбъркани и не можем да се оправим още дълго време”, “Каква нация сме – и генът ни не е наред” и прочее брътвежи. За мен това са само оправдания и приказки колкото да се намират… Освен ако човек няма някаква рядка или сериозна болест, заложена в гените си, всичко друго в живота ни може да се промени.

България, 1993-а година. Една французойка дойде да си търси момиченце, кото да осинови. След като обиколи доста детски домове, си хареса едно детенце на три години. Генетичен произход – родители-цигани. Външен изглед – ами няма какво да се лъжем, познаваше се в какво семейство се е родило. Едвам говореше и беше едно такова свитичко. Жената го хареса, мина през деветте (или колкото там бяха) кръга на родната бюрокрация и си се прибра във Франция с детето. Елате да го видите сега това момиче дали има нещо общо с копторите в пловдивското Столипиново да речем. И дали ще можете да я убедите, че не е точно французойка. Ролята на гените в случая беше до едно време. И оттам се включи възпитанието. И крайният резултат е виден за всички. Било ли му е лесно на детето да напусне страната си и познатата обстановка – ами сигурно не, макар че ние любопитните сигурно никога няма да узнаем – все пак нямаме много спомени от времето, когато сме били на три години.

По същия начин е и положението с нашата оправия българска. Сигурно си имаме някакво генно наследство от вековете. Но също така имаме силата на собствения си избор – дали да се пуснем по течението на реката “Ами такива са ни гените, какво сега, срещу течението ли да тръгнем” или просто да потопим греблата във водата и да ги натиснем. Да, ще ни болят мускулите след тежък ден гребане, а може и мускулна треска да пипнем. Може да минем само 20 метра срещу течението днес, но утре ще са 25. Вдругиден 50 и така нататък. И в момента в който тялото ни почне да боли по-малко и въпреки това виждаме, че минаваме повече метри с всеки изминал ден, ни идва и ищах за повече. No pain, no gain, както казват американците – без болка няма печалба (или прогрес). Но този избор определено е наш – не е на правителство или власти да го правят вместо нас. Добре ще е и те да се включат, но не мисля, че промяната ще тръгне оттам. Всичко е въпрос на желание и готовност да преодолеем болката и да си платим цената. Така че гените да не ръководят живота ни постоянно…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *