Глоба или подкуп?

Две случки, които може да са се случили на различни места по различно време. И в двете става дума за ситуации на пътя, при които водач извършва леко нарушение на закона, без да създаде голяма опасност за колите около него, и бива спрян от полицай. И двете истории започват по много сходен начин, но по едно време се разделят:

– Добър ден, полицай еди-кой-си. Знаете ли, че нарушихте правилата за движение?

– Да, знам. Не забелязах, съжалявам.

  1. Край номер 1:

    – Изчакайте в колата, ще ви напиша акт. Имате 20 дена да го платите. Можете да изпратите парите с чек по пощата на адреса в края на листа или да платите онлайн от банковата си сметка или с кредитна карта – адресът е също там.

    -…

    – Приятен ден и внимавайте.

  2. Край номер 2:

    – Еми да си забелязал. И сега кво ше правим?

    – Ами какво да правим, господин полицай? Какви са възможностите да ме глобите?

    – Офффф, трябва сега да те пращам на 20 километра оттук в управлението, да изчакаш там известно време и началникът – един майор – ще реши.

    – А защо началникът трябва да решава? Колко е глобата за това нарушение?

    – Еми аз откъде да знам? Колкото каже шефа. Не определям аз колко да е глобата.

    – Добре, напишете ми акт, пратете ми го по пощата и ще си го платя.

    – Ба, ще го платиш ти. Дотогава ще си вече извън страната, а и не можем да ти вземем книжката. Не става. Ама я дай нещо така от сърце и бегай.

    – ???

    – Сега, господине, гледам ви сте интелегентен човек. Нали знаете, борим се с корупцията тука, така че по-лекичко ако обичате. А така. Хубав човек. Приятен път и приятен ден, господине.

Вярвам, че повечето от нас са били свидетели поне на единия вариант на историята. Може сценарият да е претърпял леки изменения и репликите на главните герои да не са точно дума по дума, но смисълът си остава. Корупция. Широкоразпространена, тарикатска и на дребно. И едно време при другаря Живков я имаше, но не беше чак толкова очевидна. А сега е плъзнала навсякъде. И все уж се борим с нея на всякакви нива, но нещата като че ли не са мръднали много за последните 15-16 години. А по лични наблюдения доста от хората са си свикнали с корупцията и гледат на нея като удобен начин да се отърват от други мерки. И властите си имат полза от нея, че така имат източник на добър допълнителен (и необлагаем) доход. И кръгът се затваря.

Преди няколко седмици прочетох новина, че някакъв човек предложил 20 лева подкуп на пътни полицаи, те не ги взели, арестували го и след това бил осъден на 1 година истински затвор. Коментарите под статията варираха от “Еми ще го приберат, я, той не знае ли, че мизата е вече 50 лева” до сериозни размишления доколко подобни мерки са нужни и дали те ще изцерят тази гнойна рана на обществото.

Как можем да излезем от омагьосания кръг?

  • Трябват ни закони срещу корупцията, които да се спазват. За съжаление това ще стане най-вероятно с цената на страданието на няколко по-обикновени граждани (виж по-горе). Това би послужило за назидание на останалите.
  • Осигуряване на малко повече удобства и улеснения за гражданите при плащане на глоби и други подобни вземания. Даже може да се помисли да им се дава отстъпка за навременно плащане (до 10 дена, да речем). Вече почти всичко се плаща по Интернет, защо и глоби да не могат да се плащат? Сигурен съм, че доста голяма част от народа ще иска да си плати задълженията, ако това не му струва разкарване по учреждения с часове и дни и навикване от страна на служителите зад гишетата.
  • Разум при създаването на законова и нормативна уредба за целия този процес.
  • Съвест от всички нас. Да, понякога много бързаме и не желаем да си изгубим половин ден с полицейски истории, но голямата промяна идва от такива малки детайли. Те психолозите с униформи много добре знаят, че в момента в който им покажете, че няма с какво да ви уплашат, са се разминали без бакшиш от вас. И затова натискат. Но ако поназнайвате законите, си има чист и прозрачен начин за постигане на всичко. И пак съвестта да ви е чиста.

Всичкото това няма да стане бързо. Доста закостеняло мислене трябва да се поразчупи първо. Още колко ли години ще трябва народът да обикаля из пустинята? Но колкото и да са, промяната е възможна! Всичките тези рушвети са наследство още от Отоманската империя май и като че ли вече им е време да намалят процентното си присъствие в българската икономика. Виждам, че това е възможно да се постигне. Стига само да има желание и някой, който да носи отговорност.

5 thoughts

  1. Ми честно казано, доста подобен на нашия проблем са имали и в Сингапур около 1960-те… Всички знаем как е решен там – според някои хора тяхното управление е авторитарно, но, бога ми, не виждам с какво тоя авторитаризъм пречи на обикновения човек. Пък и на необикновения – стига да си спазва законите…

  2. Определено не всички знаем – аз поне не знам. 🙂
    А пък за това че авторитаризма щял да се пребори корупцията, няма как да се съглася – 40 години (даже повече ако броим от 1934) си живяхме в авторитарно общество и си имахме корупция, така че не е проблема в политическото устройство а в обществото.

  3. Ами как Миро – лесно. За всяко нарушение – глоба. 1000S$, което е около 1000 лева. Хнърляш фас на улицата – глоба. Хвърляш хартийка – глоба. Се си сменяш водата във вазите – глоба. Това последното е много яко – има специална Mosquito Police, която проверява да нямаш застояла вода у вас. Иначе – глоба. А всъщност се борят с маларията.
    Номерът е, че тия глоби действително се събират. И след няколко години нещата се оправили, а сега там нещата се движат по часовник. И е удивително чисто, повярвай ми. Не знам обаче как са успели наистина да направят така, че пред закона всички да са равни.

  4. За мен всякакви подобни отношения тръгват отвътре, от самите хора. Няма ли промяна във всеки един от нас, не можем да променим обществото. Но най-важното е да се намери баланс. Аз съм силно против авторитаризма (и както наистина видяхме, сам по себе си той не работи) и силно за равенство пред закона на всички граждани…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *